Определение № 422 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 940/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на Гаранционен фонд, представляван от юрк. Габалова, за спиране изпълнението на въззивно решение № 210 от 05.06.2023г. по в.гр.д. № 161/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав. С въззивното решение, след частична отмяна и потвърждаване на решение № 316 от 11.10.2022г. по т.д. № 699/2021г. на Окръжен съд - Пловдив и постановеното по същото дело на основание чл.247 ГПК решение № 43 от 06.02.2023г., Гаранционен фонд е осъден да заплати на П. Х. Б. и Д. В. Б. по 140 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на дъщеря им М. Д. Б. в резултат на ПТП от 20.06.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2021г. Против решението на Апелативен съд - Пловдив в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Гаранционен фонд, насочена срещу частта от въззивния съдебен акт, с която исковете на двамата ищци са уважени за разликата над 75 000 лв. до 140 000 лв. Към молбата по чл.282, ал.2 ГПК са приложени доказателства за представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 130 000 лв., съответстващо на обжалваната част от въззивното решение. Предвид гореизложеното съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението в обжалваната част на въззивно решение № 210 от 05.06.2023г. по в.гр.д. № 161/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение