Определение № 2391 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 591/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. Б. срещу определение № 331 от 12.12.2022 г. по в.гр.д. № 243 /2021 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. В. Б. за изменение и допълване на решение № 111 от 10.10.2022 г. по делото в частта за разноските, като бъдат присъдени общо 1 697.56 лева от 2 033 лева, които се дължат за предоставена безплатна правна помощ от адвокат П. и да не бъдат присъждани разноски на ищцата в размер на 269 лева, поради липсата на искания и т.к. съдът е приел, че отговорът не е редовен. Ответникът Ц. Б. Н. оспорва частната жалба, твърди, че определението е правилно. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу определение на въззивен съд по чл.248 ГПК, което подлежи на обжалване с частна жалба и е редовна. Настоящият състав приема следното: Със свое определение по чл.288 ГПК по гр.д. № 592 /2022 г. на ВКС, IV г.о. настоящият състав не допуска касационно обжалване на въззивното решение. С. В. Б. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която срещу нея са уважени искове на Ф. Д. Н. по чл.55 ЗЗД за сумата 8 789.89 лева и за изтекли лихви за сумата 326.62 лева, в частта, с която е отхвърлен нейният насрещен частичен иск за сумата 2 000 лева и в частта за разноските. Представила е списък за разноски по отделните обжалвани части с общ размер 1 495 лева (л.151) С въззивното решение въззивният съд е отменил обжалваното решение в частта, с която искът на Ф. Д. Н. е уважен за разликата над сумата 4 262.50 лева до 8 789.89 лева и в частта, с която С. В. Б. е осъдена да заплати на Ф. Д. Н. разноски над 383 лева и е потвърдил първоинстанционното решение в частта по насрещния частичен иск и е осъдил С. В. Б. да заплати на правоприемника на Ф. Д. Н. - Ц. Б. Н. сумата 269 лева разноски, а Ц. Б. Н. е осъдил да заплати на адв. К. П. сумата 446 лева доплащане на разноски на първа инстанция и 470 лева разноски според уважения размер на жалбата на основание чл.38 ЗА. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е уважил иска на Ф. Д. Н. за 4 262.50 лева главница и 362.62 лева лихва, общо за 4 652.12 лева. Съдът е допуснал техническа грешка като е написал, че искът се уважава за 33%, а не за 23%, т.к. цената му е 20 113.39 лева и действително е отхвърлен за 77% и това не влияе на разноските на молителя, на която се дължи хонорар от 1 565 лева, районният съд е присъдил 1 119 лева и затова въззивният е присъдил още 446 лева. Изчисленията са правилни. Въззивният съд е приел, че с въззивното си решение не е присъдил служебно разноски. Отговорът може и да е бил неправилен, но той е подаден преди първото съдебно заседание и преди смъртта на ищцата и е редовно писмено изявление и становище по жалбата. Разноските са платени от страната според посоченото в договора за правна защита, в брой. Доказателствата са представени два пъти по делото с допълнителна молба от адв. Д., което означава, че се заявява претенция за заплащането им. Наследниците могат да се ползват от всички процесуални действия на праводателя си и именно поради това съдът е признал тези разходи и ги е присъдил в полза на правоприемника. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че искът на Ф. Д. Н. е уважен за 23% (4 652.12 лева: 20 113.39 лева ), като не е взел предвид, че обжалваемият интерес не е 20 113.39 лева, а е 9 904.97 лева, от което следва, че жалбата е уважена за 47% (4 652.12 лева: 9 904.97 лева). И че не е взето предвид, че защитата на С. В. Б. включва защита по главния иск и по акцесорния за лихва, така че възнаграждението на адв. К. П. следва да бъде определено по чл.2, ал.5 НМРАВ. Частният жалбоподател твърди и че въззивният съд неправилно се е произнесъл и по втората част от молбата, т.к. няма направено искане за разноски и не е представен списък на разноски нито от Ф. Д. Н., нито от процесуалния и представител, нито от правоприемника и. Както и че въззивният съд неправилно е разделил сумата 600 лева от представения договор за процесуално представителство на част от 400 лева по главния иск и 200 лева по насрещния. Така въззивният съд е присъдил несторени и непоискани разноски в размер на 269 лева. По основателността на частната жалба: Относно дължимия размер на разноските, които е следвало да се присъдят на адв. К. П. (проц. представител на С. Б.): С оглед изхода от въззивното производство на жалбоподателя С. В. Б. (жалбата на която е уважена частично – само за част от размера по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД) се дължат разноски, съответни на отхвърлената част от обжалваната част на този иск, която е в размер на 4 447.39 лева (8 709.89 лева – 4 262.50 лева). (Това представлява 51.06% от обжалваната част от този иск във въззивната инстанция, която е 8 709.89 лева). Съответно общият размер на отхвърлената част от иска по чл.55, ал.1 ЗЗД с цена 14 395.39 лева е 10 132.89 лева (70.39% от неговата цена). Съгласно действащата приложима разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ към момента на искането възнаграждението за иск с цена 14 395.39 лева е в размер на 961.86 лева, а възнаграждението за отхвърлената част от иска (за сумата 10 132.89 лева) е в размер на 833.99 лева. Това е дължимо за първата инстанция. А за отхвърлената във въззивното производство част от този иск (за сумата 4 447.39 лева) възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ е в размер на 541.32 лева. Въззивният съд е определил възнагражденията неправилно в по-големи размери за отделните инстанции като за 77% и 57% (не е изчислявал поотделно възнагражденията по отделните искове по 55, ал.1 ЗЗД и по иска по чл.86 ЗЗД, а общо). В резултат на това е определил неправилно възнаграждения на адв. К. П. в по-големи размери за двете инстанции (2 033 лева за първата и 825 лева за въззивната инстанция) и след компенсация е присъдил повече от дължимото, но насрещната страна не е обжалвала, поради което в тази част решението не може да бъде изменяно. Относно дължимостта на разноските, които е следвало да се присъдят на Ц. Б. Н.: Действително с отговора на въззивната жалба и с допълнителна молба процесуалният представител на Ф. Д. Н. е представила в препис и в оригинал договор за процесуално представителство (л.25 и л.35), в който е отразено уговарянето и заплащането на разноски в размер на 600 лева, но нито Ф. Д. Н., нито процесуалният и представител, нито конституираният като приемник на Ф. Д. Н. Ц. Б. Н. са поискали присъждането на разноски. Поради което и с оглед диспозитивното начало въззивният съд не е следвало да присъжда на Ф. Д. Н. и на правоприемника и Ц. Б. Н. разноски за въззивното производство. Поради изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба е частично основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно в посочената част и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като на Ц. Б. Н. не бъдат присъждани разноски за въззивното производство. И двете страни са представлявани от адвокати, които са им предоставили безплатна правна помощ. Само процесуалният представител на частната жалбоподателка адв. К. П. претендира да и бъдат присъдени разноски за предоставената безплатна правна помощ. С оглед изхода от това производство - частната жалба е частично основателна, съдът намира искането за частично основателно за сумата 200 лева, представляваща половината от определения с чл.7, ал.1, т.7 от НМРАВ размер. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът