Определение № 8984 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. К., чрез адвокат Александров, срещу Определение № 1439 от 02.04.2024 г., постановено по административно дело № 220/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът община Харманли взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Г. К. срещу мълчалив отказ на община Харманли да извърши поисканата със заявление от жалбоподателката дерегистрация на регистрирани на адреса на притежаван от нея недвижим имот лица. С обжалваното определение Административен съд - Хасково е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице административен акт, подлежащ на обжалване пред съда, тъй като по подаденото от жалбоподателката искане е налице произнасяне с писмо, което е получено преди подаване на жалбата, писмото не е оспорено, съответно не може да се приеме за изричен отказ последващ мълчаливия, преди решението за отмяна на мълчаливия. Отделно от това е изложил подробни съображения, че заявителката не разполага със защитено от закона субективно право да и бъде издаден административен акт с исканото съдържание – заличаване на постоянен и настоящ адрес на други лица. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Жалбата, отправена до съда, следва да е във формата и със съдържанието, определени в чл. 150 АПК. Съдът следва да извърши проверка за съответствието и с изискванията на закона, относно нейната редовност като форма и съдържание. Ако жалбата не отговаря на тези изисквания следва да я остави без движение, като на оспорващия се изпрати съобщение да отстрани нередовностите. В случая подадената до първоинстанционния съд жалба не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК. Видно от съдържанието и липсва яснота относно оспорения акт, органът който го е издал (следвало е да го издаде), в какво се състои неговата незаконосъобразност и какво е искането спрямо този акт. Същата се основава на подадено от жалбоподателката, като собственик на недвижим имот, заявление до кмета на община Харманли, съдържащо искане за „дерегистрация“ на всички лица на адреса на този имот, тъй като там не живее никой и на писмо на кмета на общината за извършена проверка по подаденото заявление, приложени към жалбата до съда. Самото писмо е определено от жалбоподателката като мълчалив отказ за издаване на административен акт, и този мълчалив отказ, определен в жалбата като отказ на община Харманли, е оспорен пред съда. Съдът не е констатирал вътрешните противоречия в жалбата, водещи до несъответствието и с изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК, съответно не я е оставил без движение за отстраняването им от подалия жалбата, каквото е изискването на чл. 158, ал. 1 АПК. Вместо да извърши дължимите се процесуални действия съдът с обжалваното определение е постановил оставянето на подадената до него жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. С оглед изложеното, обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва жалбата, с която е сезиран съда, да се остави без движение за конкретизиране на оспорения пред съда акт - мълчалив отказ за произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление или цитираното в нея писмо, като изричен отказ. Кой е административният орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК чиито акт се обжалва. В какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането отправено до съда спрямо него. Едва след това с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя се дължи преценка за приложението на чл. 158, ал. 3 или чл. 159 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,