Решение № 3120 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2017 г.

Решение № 3120 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. срещу решение № 71 от 14.07.2017 г. по адм. д. № 95/2017 г. на Административен съд Г., с което е отменен Акт прихващане или възстановяване № 172 от 21.12.2016 г. на главен експерт в Дирекция "Приходи местни данъци и такси" при О. С., издаден на "П. С." ЕООД и е върната преписката на административния орган по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че незаконосъобразно съдът е приел, че при липса на други данни органът е следвало да определени данъчната основа по друг подходящ и справедлив начин, което не намира основа в закона. Начинът на определяне на данъчната основа е предвиден в чл. 46 от ЗМДТ и в случая е определена по чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, съгласно който основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето и имуществото се оценява както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. В случая органът определил размера на данъка съобразно посочената в постановлението за възлагане на имота цена на придобиване, която е по- висока от посочената в удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, издадено на 18.07.2016 г. от О. С.. Правилно съдът приел, че заключението на вещото лице по изпълнителното дело относно пазарната стойност на имота не следва да бъде използвано при определяне на данъчната основа, тъй като не кореспондира с начина на определяне на данъчната основа, предвиден в чл. 46 от ЗМДТ. Законът не предвижда възможност при определяне на дължимия местен данък за придобиване да се използва пазарната стойност на имота. В случая по-високата от двете стойности е уговорената цена за придобиване и посочената в постановлението за възлагане на имота цена в размер на 1 031000 лв., с включен ДДС. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че от приложеното изпълнително дело е видно, че описаните в постановлението за възлагане на недвижим имот от 22.11.2016 г. на ЧСИ недвижими и движими вещи, възложени на дружеството жалбоподател, са изнесени на публична продан в съвкупност, при обща начална цена, като при извършените преди това описи не са посочени отделни начални цени. Дружеството е придобило по възмезден начин недвижим имот /земя и сграда/, МПС и движими вещи, изнесени на публична продан в съвкупност, като е заплатило данък върху тях, макар съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ данъкът да е дължим само върху стойността на недвижимите имоти и МПС, придобити по възмезден начин. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 09.08.2017 г., при връчено съобщение за решението на 28.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че в случая търговското дружество - жалбоподател е придобило по възмезден начин недвижим имот /земя и сграда/, МПС и движими вещи, изнесени на публична продан в съвкупност, като е заплатило данък при придобиване на имущества по възмезден начин по чл. 44 и сл. от ЗМДТ върху целия размер на наддавателното предложение, представляващо най-висока предложена цена за съвкупността, като от сумата е приспаднат ДДС / (1 031 000 - 171 833.33) x 2.7 % = 23 197.50 лева/, макар съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ данъкът да е дължим само върху стойността на недвижимите вещи и МПС, придобити по възмезден начин. Изложил мотиви, че органът е следвало да установи оценката на недвижимите вещи и МПС към момента на прехвърлянето им и тъй като дружеството е придобило недвижимите, движимите вещи и МПС в съвкупност, то при липса на други данни органът е следвало да определи данъчната основа по друг подходящ и справедлив начин - например чрез изчисляване на съотношението между данъчната оценка на недвижимите имоти, респ. застрахователната стойност на МПС към първоначалната определена обща цена на съвкупността при публичната продан, съответно съотношението между получената по гореописания начин стойност към цената на придобиване след приспадане на дължимия ДДС, като се държи сметка дали така получената основа не е по-ниска от данъчната оценка на недвижимите имоти, респ. застрахователната стойност на МПС. С. приел, че стойностите съгласно заключенията на оценителя инж. Р. Г. за пазарна стойност на недвижимите имоти /земя и сграда/ и пазарна стойност на МПС не следва да бъдат ползвани при определяне на данъчната основа в процесния случай, тъй като определянето им не кореспондира с начина на определяне на основата, уреден в чл. 46 от ЗМДТ, няма данни посочените от оценителя стойности да представляват уговорената цена, определена от държавен или общински орган цена или данъчна оценка на недвижимите имоти, респ. застрахователна стойност на МПС. Решението е неправилно. В жалбата до административния съд дружеството е посочило, че с постановление от 22.11.2016 г., влязло в сила на 30.11.2016 г., частен съдебен изпълнител е възложил на дружеството недвижим имот с площ от 1500 кв. м с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия, ведно с построената сграда ВЕЦ с площ 114 кв. м, както и движими вещи, описани в постановлението. Общата цена, по която дружеството е придобило имота и движимите вещи е 1 031 000 лв., с включен ДДС, без ДДС 859 166, 67 лв., върху която сума дружеството чрез ЧСИ е внесло данък недвижими имоти 23 197, 50 лв. -2,7 % от стойността на цялата сума по постановлението. В хода на проверката дружеството представило оценка /експертиза относно пазарната стойността на земята и сградата/ и тези цени са посочени в акта - 80 170 лв. за сградата и 2400 лв. за земята или общо 82 570 лв, върху която сума жалбоподателят счита, че следва да бъде начислен местния данък. Посочил, че общата цена 859 166, 67 лв. е цената на придобиване на всички активи, без ДДС и включва придобиването на движими вещи -съоръжения, които не са трайно прикрепени към сградата и са подробно описани в постановлението - яз, БКТП, съоръжение, защитна дига /дренажна система/, генератор за ток, водна помпа, ел. телфер, снегорин, двигател - комби, саваци - 3 броя, турбини - 5 броя, като изброяването не е изчерпателно, всички движимите вещи са описани в постановлението. Към жалбата до съда приложил удостоверение за данъчна оценка на имота /земя и сграда/ 5182, 50 лв. Основателни са доводите в касационната жалба, че данък недвижими имоти и данъкът върху моторното превозно средство не може да се определя по метод различен от предвидения в закона - в чл. 46 от ЗМДТ и в този смисъл дадените указания от съда за определяне на данъчната основа върху която да се изчисли данъка са неправилни. Правилно е прието от съда, че пазарната оценка на имуществото не е относима при определяне на данъка. В жалбата пред административния съд се е твърдяло, че в имота има движими вещи, върху които не следва да се заплаща данък недвижими имоти по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, който въпрос не е обсъден в административиня акт. Спорният въпрос по делото е дали може да се приеме за имущество придобито като недвижим имот, възложен на публична продан, че в имуществото възложено на публична продан са включени движими вещи, върху които не се дължи данък недвижими имоти и ако е допустимо, тъй като цената на имота при публичната продан е определена общо, как следва да се определи цената на земята и сградата, по която те са възложени в собственост на жалбоподателя при публичната продан, като се изключат движимите вещи. В касационната жалба не се излагат доводи относно приетото от административния съд, че данъкът за недвижими имоти неправилно е платен и за движими вещи, възложени в собственост на дружеството. Независимо от това съдът следи служебно за съответствието на решението с материалния закон. В постановлението за възлагане на недвижим имот земя и сграда са посочени 23 броя движими вещи, в това число съоръжения, машини и оборудване, компютърна техника, транспортни средства, компресор и генератори. За повечето от тях следва да приеме, че не са движими вещи, а са част от недвижимия имот, свързани с неговото използване: съоръженията ЯЗ- реконструкция, БКТП 400kVA, ел. захранване, В и К съоръжение, защитна дига- дренажна система. Машините и оборудване - генератор за ток, водна помпа, ел. телфер, снегорин, комби двигател, саваци, турбини, автоматизация, трифазен реактор, климатична система, рехабилитация саваци, система за почистване, решетка и пасарелка, рехабилитация и саваци, също са придобити във връзка с използването на недвижимия имот и като част от него. Същото се отнася и за компютърната техника - компютър и интернет оборудване, както и компресор и трифазни асинхронни генератори. В случая всички са придобити като част от недвижимия имот и свързани със неговото използване като малка водно електрическа централа МВЕЦ. Същественото в случая е, че жалбоподателят е пожелал придобиването на описаното имущество като недвижим имот земя и сграда, включващ съоръжени, машини и оборудване, представляващ МВЕЦ, чрез възлагане на публична продан, на общо определена цена, поради което не може да се иска отделянето на част от тях като движими вещи. Поради това правилно е определен данък недвижими имоти върху общата стойност на имота, който е придобит възмездно на публична продан. С оглед на това са неотносими доводите на ответната страна, че движимите вещи не са придобити по дарение, а по безвъзмезден начин, поради което счита, че не е неприложим чл. 44, ал. 1 ЗМДТ за движимите вещи. В чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗМДТ, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, е предвидено оценяване на превозните средства по застрахователна стойност, но в случая, товарното превозно средство не е закупено отделно, а е включено в стойността на МВЕЦ, придобито чрез възлагане на имот публична продан, чиято цена е определена общо и няма данни, въз основа на които да се приеме, че стойността на товарното превозно средство и била по- ниска от застрахователната му стойност към този момент. Начинът на придобиване се определя от жалбоподателя и след като е придобил чрез възлагане на недвижим имот при публична продан процесният обект, правилно данък недвижими имоти е определен върху цената по която е възложен имота при публичната продан. С оглед на това издаденият акт за прихващане и възстановяване, с който е прието, че не се дължи връщане на данък недвижими имоти е законосъобразен, обжалваното съдебно решение се явява неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение с което се отхвърли подадената жалба срещу акта. Пред първата инстанция административният орган е представил списък за разноски за 1 345,29 лв. по фактура № 996/27.04.2017 г. за изплатено адвокатско възнаграждение. Пред касационната инстанция също е представен списък за разноските в размер на 1345, 20 лв. по фактура № 1197/16.01.2018 г. за заплатен адвокатски хонорар, които с оглед изхода на спора следва да се присъдят като разноски по делото. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение