Определение № 17 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3656/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №260542 от 18.09.2020 г. на Д. Т. К. - Р., [населено място], срещу протоколно определение от 14.09.2020 г. по гр. дело № 345/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането и за спиране изпълнителното производство на основание чл.420 ГПК. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото е налице хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 ГПК – вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ответникът по частната жалба Д. О. Т., [населено място], оспорва жалбата. Искането пред въззивния съд е за спиране на основание чл.420, ал. 5 ГПК принудително изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, произтичащо от договор за заем, сключен между страните по делото като физически лица. Ето защо в случая няма договор, сключен с потребител, нито са налице останалите предпоставки по чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението, поради което правилно е отхвърлено искането за спиране. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.