Определение № 320 от 15.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1115/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2, предл. второ ГПК, образувано по частна жалба на ”8-ми март”АД, [населено място] срещу Определение № 807 от 20.11.2013г. по ч.т.д.№ 3093/2013г. на ВКС, състав на І т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу Определението от 19.06.2013г. по в.т.д.№ 403/2013г. на САС, с което Апелативният съд е отменил определението за оставяне без уважение искането на [фирма] по чл.192 ГПК и е постановил изискването, на основание чл.192 ГПК, на посочените изпълнителни дела от частен съдебен изпълнител М. Б.. С частната жалба се иска отмяна на определението на състава на ВКС. Твърдението е, че определението на САС, с което е отменил предходно свое определение за отказ за изискване на изпълнителни дела и е допуснал изискването им по реда на чл.192 ГПК, прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като осуетява възможността на страната да извърши съответното процесуално действие и да получи защита от сезирания съд. Поддържа се, че е допуснато събиране на доказателства, за които насрещната страна е пропуснала всякакви срокове и е толерирано нейното бездействие. Частната жалба е неоснователна. Следва да бъде споделен изводът в обжалваното определение, че по реда на чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, а определението по чл.192 ГПК няма такъв характер. Определението, с което съдът задължава трето лице да представи документ по реда на чл.192 ГПК е оттегляемо /чл.253 ГПК/, то е по хода на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Ако същото е неправилно, инстанционната проверка се извършва по реда на обжалване на постановения акт по съществото на спора. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.