Определение № 11496 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, представлявано от управителя А. Атанасов, приподписана от адв. Г. Чеширова, срещу определение № 933 от 12.09.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-726/04.09.2024 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 3 обособени позиции", открита с решение № F536017 от 12.07.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00440-2024-0008. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, издадено в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и необосновано. Твърди се, че при откриване на посочената възлагателна процедура възложителят е заложил редица дискриминационни и противоречиви изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в процедурата, в нарушение на принципите на ЗОП за публичност, прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, възпрепятстваща свободната конкуренция. Наред с това се поддържа, че в нормативната уредба липсва изискване искането за налагане на временна мярка да бъде мотивирано. Сочи се, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното качествено изпълнение, което защитава обществения интерес в много по-голяма степен. Акцентира се, че в обхвата на поръчката не са включени аварийни ремонтни работи, което изключва необходимостта от бързото и неотложното й възлагане. Твърди се, че мотивите на КЗК са формални и бланкетни и биха могли да бъдат относими към всяка възлагателна процедура с предмет строителство. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Хасково не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От данните по преписката се установява, че настоящият частен жалбоподател „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F536017 от 12.07.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 3 обособени позиции", с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00440-2024-0008. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства в голям размер. Развити са подробни съображения, че възложителят е открил възлагателна процедура при заложени дискриминационни, неясни и противоречиви условия в документацията, които създават неравнопоставеност и необосновано ограничават участието на стопанските субекти в процедурата. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура и изискванията на възложителя. Същевременно, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, КЗК е счела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Акцентирано е на предмета на обществената поръчка, включващ Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 3 обособени позиции, а именно: Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за реконструкция и модернизация на ПСПВ Ябълково; Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за реконструкция и модернизация на ПСПВ Димитровград; Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за изграждане на ПСПВ Свиленград. Посочено е, че реализирането на поръчката има за цел да подобри качеството на живот на гражданите, което е една от основните социални функции на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД и следва да се квалифицира като значим обществен интерес. Прието е, че чрез изпълнението на предмета на поръчката ще се осигури запазване на естествената околна среда, повишаване нивото на благоустройството на определени територии, обслужвани от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Хасково, и екологосъобразно пречистване на битовите отпадъчни води. Преценено е, че стартирането на процедурата е важна стъпка в посока екологично мислене и действие в защита на обществения интерес, на който следва да се даде приоритет пред интереса на жалбоподателя, доколкото последиците от забавянето на изпълнението ще бъдат едновременно значителни и трудно поправими. Значителни – поради мащабите и важността на проекта и труднопоправими - поради риска от увеличаване на замърсяването на териториите, обслужвани от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Хасково. Прието е, че в конкретния случай спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху обществения интерес, тъй като забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и неговото последващо изпълнение, което безспорно би засегнало не само интересите на възложителя, но и на широк кръг лица, ползватели на услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Хасково. Обоснован е извод, че следва да се даде превес на защитата на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя, който не е навел аргументи как конкретно ще бъде увреден неговият личен интерес. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. В случая предметът на обжалваната обществена поръчка включва инженеринг за реконструкция и модернизация/инженеринг за изграждане на пречиствателни станции за питейни води (ПЧПВ) на територията на община Хасково. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата с оглед необходимостта от опазване на околната среда, изразяващо се в екологосъобразно пречистване на битови отпадъчни води, както и ограничаване на риска от замърсяване на територии, обслужвани от възложителя, и в крайна сметка по-високо качество на услугите, предоставяни от ВиК оператора на ползвателите на тези услуги. Общественият интерес е за по-бързо извършване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Неоснователни в тази връзка са наведените от частния жалбоподател доводи, че в обхвата на поръчката не е предвидено извършването на аварийни ремонтни работи, което изключвало необходимостта от бързото и неотложното й възлагане. Дейностите по проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване, предмет на изпълнение по разглежданата процедура, са от достатъчен обществен интерес, който изключва налагането на исканата временна мярка „спиране на процедурата“. При това не се касае за формални и бланкетно изложени от КЗК мотиви, които могат да бъдат относими към всяка възлагателна процедура с предмет строителство, както се твърди в частната жалба. Напротив, изводите на КЗК са изведени след преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката – възложител и жалбоподател, както и обществения интерес, като е отчетено, че дейностите в предмета на поръчката, имат пряко отношение към опазване здравето на неограничен кръг лица, ползващи ВиК услугите на община Хасково, както и имат особена значимост към опазването на околната среда. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Ето защо е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. При това всички релевирани възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение № F536017 от 12.07.2024 са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В противен случай се обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Неоснователни са доводите в частната жалба, че липсва нормативно установено изискване за мотивираност на искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. По аргумент от чл. 204, ал. 2 ЗОП преценката на КЗК по направеното искане се прави въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. С други думи, аргументите на претендиращия налагането на временна мярка следва да са конкретни, относими и подкрепени с доказателства. В случая правилно е счетено от КЗК, че изложените в жалбата аргументи не са достатъчни да обосноват извод, че интересите на страните, по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, ако не бъде наложена обезпечителната мярка. Както се каза, аргументите са свързани единствено с твърдени допуснати тежки нарушения при откриване на разглежданата възлагателна процедура, които са извън обхвата на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, и като неотносими, не обосновават необходимост от налагане на исканата временна мярка. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение