Определение № 175 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1270/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Консервинвест“ ООД, [населено място], с искане за допълване на решение № 69 от 5.07.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС, I т.о., в частта за разноските, като на молителя се присъдят претендираните разноски по делото. Ответната страна – „Булконс Първомай” ООД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС, І т.о., е образувано по касационна жалба на „Консервинвест“ ООД, [населено място], срещу решение № 500 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с решение № 69 от 05.07.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС е обезсилил обжалваното въззивно решение, като е прекратил производството по предявените от „Булконс Първомай” ООД, [населено място], срещу касатора искове. Решението е влязло в сила, като в същото липсва произнасяне по отговорността на страните за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е частично основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за иницииращата производството страна, страната следва да докаже реалното им извършване за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал касационна жалба, която е била уважена. В същата е налице искане за възмездяване на направените от касатора съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, което искане се поддържа и в двете открити съдебни заседания по делото. Касаторът в производството по делото и в срок е представил договор за предоставяне на правни услуги от 02.10.2014 г., анекс № 1 към същия, договор за предоставяне на правни услуги от 28.01.2021 г., окончателен списък по чл. 80 ГПК (л. 422 от настоящото дело), извлечение от сметката на адвокатското дружество и два броя фактури. С представените доказателства страната удостоверява, че не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Извършените съдебно-деловодни разноски в трите съдебни инстанции също се установяват от делото. В откритото съдебно заседание на 09.05.2022 г. ответникът по касация прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Настоящият състав счита възражението за неоснователно. Делото се характеризира с отличителна правна и фактическа сложност, по същото са събрани и разгледани множество доказателства, налице са пресечни точки с административното правораздаване и е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Тези обстоятелства не могат да обосноват липса на правна и фактическа сложност и съответно намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените процесуални действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на решението по касационното дело следва да бъде уважена, но не за пълния претендиран размер. Разноските, направени пред Съда на Европейския съюз във връзка с дело C-35/21, в размер на 15 600 лв. не следва да се присъждат от националния съд и същите, видно от т.61 на Определение на Съда от 09 февруари 2022 г. по дело C-35/21, не подлежат на възстановяване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение