Определение № 56 от 09.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 43/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Булевард България Дивелъпмънт“ ООД за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, постановено по в.т.д. № 100/2025 г. на АС-Бургас, с което е потвърдено Решение № 113/16.04.2025 г., постановено по т.д. № 18/2024 г. на ОС-Бургас, в частта за осъждане на молителя да заплати на „АРТЕ ФАСАДА ДИЗАЙН“ ООД на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 223 923,95 лв. – неустойка по договор за производство, доставка и монтаж от 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.01.2024 г. до погасяването, и е разпределена отговорността за разноски. Молителят е подал в срок редовна касационна жалба срещу осъдителното въззивно решение и е представил нареждане за паричен превод по особената сметка за обезпечения на ВКС в размер от 153 970,44 евро (301 140 лв.) с основание спиране на горепосоченото решение. Заверяването на сметката е удостоверено от служител на съда. При тези факти настоящият състав намира молбата за основателна – налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, обжалвано от молителя, и е представено обезпечение в посочения в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК размер, равен на присъдената с решението сума. Така мотивиран, Върховният касационен съд