Определение № 1713 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. М. С. от гр. Стара Загора, [улица], срещу Определение № 54 от 06.01.2026 г. на Административен съд – Стара Загора, по административно дело № 1227/2025 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на Ц. М. С. срещу писмо рег. № 338200-23396 от 23.10.2025 г. на Началника на 07-мо Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи като недопустима. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно като несъобразено със задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024 г. Сочи още, че нарушението, за което е определено административното наказание не е доказано, поради което данните за събиране на определената глоба произволно и несъразмерно ограничават други права лицето, което счита за незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното определение, а делото да се върне на съда за разглеждане по същество. Частният жалбоподател се представлява от адв. Н. Колев, Адвокатска колегия, гр. Стара Загора. Ответникът по частната жалба – Столична дирекция на вътрешните работи, сектор Пътна полиция, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Стара Загора е бил административен акт рег. № 338200-23396 от 23.10.2025 г. на Началника на 07-мо Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи, с който издателят на акт уведомява Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, офис Стара Загора, за това че срещу електронен фиш, серия GT № 16442252/2025 е постъпила жалба от Ц. М. С. от гр. Стара Загора, която е изпратена, ведно с административната преписка, на СРС и към момента не е получено съдебно решение по нея. Съдът отчитайки предметното съдържание на оспорения акт, счита че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът изрично сочи, че оспореното писмо не заявява дължимост на определената с електрония фиш глоба, а напротив се уведомява приходната Агенция, че срещу фиша има подадена жалба, по която все още няма произнасяне на съда. В тази връзка първоинстанционният съд прави извод, че оспореният акт не подлежи на оспорване, поради което на основание чл. 159, т.1 АПК оставя жалбата срещу него без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно частният жалбоподател обосновава жалбата си, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024 г. Последното е неотносимо към предмета на жалбата, която съдът е преценил за недопустима. Предмета на жалбата е административен акт, наричен в определението „писмо“, което има външните белези на индивидуален административен акт – издател, номер и дата на издаване, конкретно съдържание, докато посоченото Тълкувателно решение се отнася до въпроси по защитата по чл. 250, ал.1 АПК, а именно срещу неоснователни действия на административен орган или длъжностно лице от администрацията му. С оглед посоченото Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024 г. не намира приложение при преценката на допустимост на жалба срещу конкретен административен акт. Съдът правилно е установил фактите по казуса според предметното съдържание на оспорения акт. Видът и характерът на оспорения акт се преценява не по външни белези или наименование, а по неговото съдържание, каквато преценка е извършил правилно съдът. Видно от съдържанието му, оспореният акт има уведомителен характер като издателят - Началникът на 07-мо Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи уведомява Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, офис Стара Загора, че срещу електронен фиш, серия GT № 16442252/2025 е постъпила жалба от Ц. М. С. от гр. Стара Загора, по която все още към момента на издаване на акта няма произнасяне на съда. Правилен е извода на съда, че този акт не засяга права на жалбоподателя - не заявява дължимост на определеното с посочения електронен фиш, административно наказание „глоба“, тъй като срещу фиша има подадена жалба, поради което актът не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. С оглед посоченото правилен и съответен фактите е изводът на съда, че в жалбата не е посочен годен за оспорване акт, поради което са налице основанията на чл. 159, т.1 АПК за оставяне на същата без разглеждане като недопустима и прекратяване на производството по делото. Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд