Решение № 8855 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. К. Т., А. Д. М., Б. В., В. В. В., В. П. Й., Г. Д. Ж., Г. М. Д., Ж. П. Ж., З. К. В., И. В. Р., И. Д. Н., И. К. Н., К. С. К., М. Б. Х., Н. П., Н. Г. Й., С. В. П., Т. Г. Б., Ц. Е. П., Ц. Н. К., Ю. Б. Х. и Я. Й. Г., всички чрез пълномощник адв. А. Кашъмов, против решение № 12834/11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 997/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № ППН-01-126/2023 г. от 11.12.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 25313/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 997/2025 г. по описа на АССГ, касационната жалба е върната, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, по отношение на касаторите А. К. Т., А. Д. М., В. В. В., Г. М. Д., Ж. П. Ж., З. К. В., Н. Г. Й., С. В. П., Ц. Е. П. и Я. Й. Г.. Определението е влязло в сила на 28.08.2025 г. Следователно настоящата касационна жалба следва да се счита за подадена от останалите 12 (дванадесет) касатори - Б. В., В. П. Й., Г. Д. Ж., И. В. Р., И. Д. Н., И. К. Н., К. С. К., М. Б. Х., Н. П., Т. Г. Б., Ц. Н. К. и Ю. Б. Х.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3, от АПК – нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени конкретни съображения във връзка със заявените основания, които се поддържат и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Кашъмов, касаторите искат отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което преписката да бъде върната на КЗЛД за предприемане на действия съобразно нейните правомощия. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по делото. Ответникът – Политическа партия (ПП) „Възраждане“, чрез процесуален представител адв. М. Махаева, депозира писмен отговор, в който заявява становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество – за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение на АССГ да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, формира следните правни изводи: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 211, ал 1 от АПК, от страни по делото, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не поради сочените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а поради констатирана от настоящата инстанция недопустимост на производството пред АССГ, т.е. налице е основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на обжалваното решение на АССГ като постановено в недопустим съдебен процес. Съображенията за това са следните: С Решение № ППН-01-126/2023 г. от 11.12.2024 г. на КЗЛД, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е установено, че жалба с вх. № ППН-01-126/13.02.2023 г., подадена от А. К. Т., А. Д. М., Б. В., В. В. В., В. П. Й., Г. Д. Ж., Г. М. Д.; Ж. П. Ж., З. К. В., И. В. Р., И. Д. Н., И. К. Н., К. С. К., М. Б. Х., Н. П., Н. Г. Й., С. В. П., Т. Г. Б., Ц. Е. П., Ц. Н. К., Ю. Б. Х. и Я. Й. Г., е основателна (т. 1) и на основание чл. 58, § 2, б. „г“, за нарушение на чл. 5, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено разпореждане на администратора политическа партия „Възраждане“ да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, в частност принципите на „законосъобразност и прозрачност“, „ограничение на целите“ и „свеждане на данните до минимум“, като за целта: изготви вътрешни правила относно публикуване на лични данни и/или на документи, съдържащи лични данни на администрираната от ПП „Възраждане“ интернет страница https://2020.vazrazhdane.bg и предприеме подходящи технически и организационния мерки за защита на обработваните лични данни; изготви инструкция, заповед или друг акт за обучение на лицата, публикуващи информация на сайта, включително правила за периодичен преглед и актуализиране на публикуваната информация, съдържаща лични данни, с оглед сроковете и целите, за които се публикуват данни, тяхното коригиране и/или заличаване и отговорните за това лица, както и да публикува на сайта информация за администратора на сайта и форма за контакт с него, с оглед прозрачност и възможността за упражняване на права по ОРЗД от страна на субектите на данни (т. 2), за което е даден едномесечен срок за изпълнение (т. 3). Предмет на жалбата до КЗЛД са твърденията на жалбоподателите за неправомерно обработване, под формата на разпространение, на техни лични данни – три имена и единни граждански номера (ЕГН) – чрез публикуването им на интернет страницата на ПП „Възраждане“. С оглед направените оплаквания, в производството пред КЗЛД са събрани доказателства за установяване на сочените като незаконосъобразни действия по обработване на личните данни на жалбоподателите посредством включването им в свободно достъпен на интернет страницата на ПП „Възраждане“ файл, придружаващ публикувана на същата страница новина със заглавие „Възраждане със сигнал до прокуратурата за корупционната дейност на фондация „Америка за България“, на 11.08.2022 г. В хода на производството пред КЗЛД е установено, че по отношение на публикуването на ЕГН на жалбоподателите на интернет страницата на политическия субект не е налице законово основание по смисъла на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и същото е извършено в нарушение на принципите, залегнали в чл. 5, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ от този регламент. КЗЛД е приела, че публикуването на ЕГН на жалбоподателите на страницата на ответника е прекомерно за постигане на целите, за които са обработени – оповестяване на подадения в прокуратурата сигнал, като същевременно за гарантиране на правото на информираност на обществото са били достатъчни публикуваните други данни на жалбоподателите – имена и качеството, което имат спрямо съответното подлежащо на вписване обстоятелство във връзка с конкретно юридическо лице с нестопанска цел, обект на проучване от страна на ПП „Възраждане“. С тези мотиви и след преценка на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, вида и характера на последното, както и при отчитане на поведението на администратора във връзка с преустановяване на нарушението преди подаване на жалбата до КЗЛД и необходимостта от прилагане на мерки за изпълнение на вменените й задачи по силата на чл. 57, § 1, б. „б“ и „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, КЗЛД е приела, че съразмерно и пропорционално на тежестта на фактите по случая се явява корективното й правомощие по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 – да разпореди на администратора на лични данни да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент, съобразно указания в диспозитива на решението начин и в определения едномесечен срок. Недоволни от така мотивираното решение на КЗЛД, жалбоподателите са оспорили същото пред административния съд. Като основен довод в жалбата си изтъкват твърдението за „липсата на яснота относно въпроса за допуснатото нарушение“ и частичното отхвърляне на жалбата им „в мотивите на обжалваното решение“. Допълват още, че в решението на КЗЛД не е даден отговор на основното им оплакване, а именно, че се касае за целенасочено и злонамерено изнасяне на данни с цел стигматизиране на личности и разпалване на омраза в обществото, в разрез със стандартите на правовата държава, защитата на правата и понятието за „демократично общество“. Поддържат, че нито в мотивите, нито в диспозитива на обжалваното решение е бил адресиран този важен правен въпрос. Решението на КЗЛД е оспорено и с довода за липсата на разпоредени с него адекватни последици, което на практика означавало омаловажаване на нарушението, извършено според жалбоподателите не просто при пряк умисъл, но и при явен предумисъл. При така формулираните оплаквания в жалбата АССГ е приел, че оспорването е допустимо, като е мотивирал извода си с позоваване на практика на ВАС. Посочил е, че макар упражняването на корективните правомощията на КЗЛД по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да е въпрос на оперативна самостоятелност, за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на акта на КЗЛД, тъй като решението във всички негови части засяга правната им сфера лично и пряко. Да се приеме, че не е налице правен интерес от оспорване на индивидуален административен акт при законово предвидена възможност за избор на една от няколко възможности, дадени на административния орган (КЗЛД може да избира измежду правомощията си по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679), би означавало да се обезсмисли съдебният контрол върху административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, какъвто е допуснат от законодателя по аргумент от разпоредбата на чл. 169 от АПК. По тези съображения административният съд е приел жалбата за допустима. Касационната инстанция не споделя извода на АССГ за допустимост на съдебното производство. Обжалваното решение на КЗЛД е изцяло благоприятно за жалбоподателите, доколкото с него е удовлетворено искането им за установяване на нарушение при обработване на личните им данни чрез публикуването им на интернет страницата на ПП „Възраждане“ по конкретно описания в жалбата начин. В частта по т. 1 от диспозитива на решението жалба с вх. № ППН-01-126/13.02.2023 г. е обявена за основателна, а с частта по т. 2 е ангажирана отговорността на администратора за установеното неправомерно разпространение на личните данни на жалбоподателите, като в тази част КЗЛД е дала разпореждане на администратора на лични данни на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Изборът за упражняване на конкретно корективно правомощието по смисъла на последно цитираната разпоредба от Регламент (ЕС) 2016/679, както посочва и първоинстанционният съд, е предоставен на КЗЛД в условията на оперативна самостоятелност. Действително, разпоредбата на чл. 169 от АПК допуска съдебен контрол и върху административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, но следва да се има предвид, че обхватът на този контрол е ограничен – съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Това означава, че съдът може да извърши проверка за наличие на възложена на административния орган компетентност да издава актове от вида на процесния, както и дали в конкретния случай са спазени формалните предели и изисквания при упражняването на тази компетентност, т.е. дали издаденият акт почива на нормативно регламентирано основание, притежава ли предписаната от закона форма, когато са предвидени специални изисквания, следвана ли е установената процедура, ако има такава и съответстват ли разпоредените с него последици на целите, с оглед на които е уредена съответната компетентност при оперативна самостоятелност, респ. налице ли е злоупотреба с власт в хипотезата на превишаване и/или заобикаляне на властнически правомощия. Съдебният контрол на актовете при оперативна самостоятелност изключва навлизане в преценката по същество на компетентния административен орган – съдът може да прецени дали дадени правомощия по целесъобразност са били законосъобразно упражнени, т.е. дали са предприети въз основа и в изпълнение на закона, вкл. в съответствие с неговата цел, но не може да замести решаващите функции на органа и вместо него да наложи една или друга мярка, решението и преценката за което са предоставени изцяло на дискреционната власт на органа. За да е допустим обаче съдебният контрол по смисъла на чл. 169 от АПК, следва във всички случаи да е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка, обуславяща възникване и упражняване на правото на оспорване – съответният административен акт да засяга (в една от двете форми – да нарушава или застрашава) права, свободи или законни интереси на обжалващите го лица или да поражда задължения за тях – по аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК. В настоящия случай решението на КЗЛД, както в частта по т. 1, така и в частта по т. 2, не засяга по какъвто и да е начин правната сфера на жалбоподателите, не ограничава конкретни техни права, свободи или законни интереси и не създава задължения за тях. Несъгласието им с мотивите на постановения административен акт само по себе си не обосновава легитимен правен интерес от оспорване на решението пред съда, независимо от качеството им на страна в административното производство. Неприемането на част от възраженията им, за което КЗЛД е изложила подробни съображения в обстоятелствената част на решението, също не може да повлияе на извода за наличието на краен акт, който е изцяло благоприятен за жалбоподателите, с оглед на постановения диспозитив. Що се касае до твърденията, че КЗЛД е оставила без коментар въпроса за злонамереното и целенасочено извършване на нарушението, целящо да създаде омраза към отделни хора и групи в обществото, да сее реч на омразата и да стигматизира определени български граждани чрез изнасяне на техни лични данни в публичното пространство, следва да се отбележи, че релевантността на подобни оплаквания в производството пред КЗЛД се проявява на плоскостта на дължимата от органа преценка на тежестта на нарушението с оглед избора на корективно правомощие/я по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в частност при налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и определяне на неговия размер в съответствие с чл. 58, § 2, б. „и“, във вр. с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679. В настоящия случай, КЗЛД не е приела за доказано наличието на подобни подбуди и цели на нарушението, в съответствие с което и предвид естеството на нарушението и установените смекчаващи и утежняващи обстоятелства е преценила, че упражняването на правомощия извън това по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 би било прекомерно и нецелесъобразно. Адресат на решението на КЗЛД и неблагоприятно засегнат от него субект по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК е ответникът в производството пред КЗЛД – ПП „Възраждане“. За лицата, по чиято жалба се е развило производството по реда на чл. 38 от ЗЗЛД, във вр. с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, установено е нарушение на чл. 5, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (посочено в т. 2 от диспозитива на Решението на КЗЛД) и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено разпореждане на администратора на лични данни, ПП „Възраждане“, да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, в частност принципите на „законосъобразност и прозрачност“, „ограничение на целите“ и „свеждане на данните до минимум“, не възниква правен интерес от обжалване на административния акт. С проведеното административно производство КЗЛД, в изпълнение задълженията си съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, се е произнесла със съответния акт, с който при установено нарушаване на субективни права на субектите на данни, спрямо нарушителя е приложила предвидените в същия регламент корективни правомощия по чл. 58, § 2, б. „г“. При тези данни в развилото се производство, което по същество е производството по чл. 77 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектите на данни имат право на ефективна защита срещу надзорния орган, но само при условията на чл. 78 от Регламент (ЕС) 2016/679. В конкретния казус спрямо жалбоподателите пред първата инстанция и настоящи касатори не е налице нито условието, предвидено в чл. 78, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – решението на надзорния орган не е такова със задължителен характер спрямо тях като негови адресати, нито това по чл. 78, § 2 – в случая компетентният надзорен орган е разгледал жалбата и е информирал субектите на данни за напредъка и резултата от разследването. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав не споделя крайния извод на първостепенния съд за наличие на правен интерес за оспорване на акта на КЗЛД от страна на лицата, чиято жалба е обявена за основателна с процесния административен акт. Като се е произнесъл по съществото на спора с решение по чл. 172, ал. 2 от АПК, АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Като подадена при липсата на правен интерес от оспорването жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а образуваното по нея съдебно производство - да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение