Определение № 6036 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С., чрез процесуален представител, срещу определение № 212/02.02.2026 г., постановено по адм. д. № 683/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Кърджали. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата, наименована „възражение“, подадена от Ф. М. С., против Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/5311 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, за Кампания 2020, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопрозводствените правила. Счита, че административният акт не му е връчен съгласно разпоредбите на АПК. Твърди, че съдът неправилно е прекратил делото, сочейки разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Счита, че не са налице нередовности на жалбата по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК, противно на възприетото от съда. Счита, че съдът е следвало да му укаже повторно необходимостта от изпълнение на изискванията на чл. 150 АПК, съгласно принципа в чл. 168, ал. 1 АПК, а не да прекрати делото. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Н. Ф. М., в качеството на регистриран земеделски производител, е подал жалба с вх. № 4442/11.12.2025 г. (наименована възражение) срещу Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/5311 от 20.01.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ до АС – Кърджали. С разпореждане № 2378 от 15.12.2025 г. по адм. д. № 683/2025 г. административният съд е констатирал, че жалбата е депозирана директно в съда, не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК – не е внесена държавна такса, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането. Поради това е задължил е жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса и да представи доказателства за това, на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му към съда, на основание чл. 150, ал. 2 АПК да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани и да предостави писмените доказателства, с които разполага, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С молба вх. № 4580 от 22.12.2025 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса и е поискал да се удължи срокът за отстраняване на нередовностите в жалбата поради необходимост от снабдяване с документи. С определение № 27 от 07.01.2026 г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовности на жалбата с 15 (петнадесет) календарни дни, считано от 29.12.2025 г. до 13.01.2026 г. С придружително писмо вх.№ 246/22.01.2026 г. процесуалният представител на ДФЗ е изпратил административната преписка и е посочил, че датата на изтегляне на обжалваното УП от СЕУ е 28.11.2025 г., а датата на публикуване – 27.01.2023 г. В тази връзка се е позовал на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП и е направил възражение за просрочие на жалбата. Към административната преписка е приложено известие за доставяне/връчване на уведомително писмо на кандидата Ф. М. С.. С придружително писмо вх. № 287/26.01.2026 г. жалбоподателят е приложил писмени доказателства, които са неотносими към редовността на жалбата. За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че според представената извадка от административната преписка обжалваното уведомително писмо е публикувано в СЕУ на 27.01.2023 г., а датата на която е изтеглено е 28.11.2025 г., поради което 14-дневният срок за обжалване е изтекъл. В тази връзка е цитирал разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., според която публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизането в сила на този закон. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е предвидено, че когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. Поради това съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване и е просрочена. Отделно от съображенията за недопустимост на оспорването, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане и поради неотстраняване на нередовностите й от оспорващия в определения от съда срок. В тази насока съдът е посочил, че в дадения допълнителен срок жалбоподателят е представил документи по делото, но не е изпълнил указанията на съда на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК ясно и мотивирано да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му до съда. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно, при следните съображения: Правилно съдът е достигнал до извод, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневният срок за оспорването й пред съда. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗПЗП, комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита за връчен – чл. 28, ал. 3 ЗПЗП. По силата на §12, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (Обн., ДВ, бр.85 от 8.10.2024 г., в сила от 08.10.2024 год.), публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизането в сила на този закон. Видно от данните по административната преписка и според приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо, Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/5311 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, за Кампания 2020, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, е публикувано в СЕУ на 27.01.2023 г. и е изтеглено на 28.11.2025 г. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 вр. § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по заявените схеми и мерки, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. В случая, съгласно чл. 28, ал. 3 ЗПЗП шестмесечният срок, след изтичането на който актът се счита за връчен, е започнал да тече от 08.10.2024 г. и е изтекъл на 08.04.2025 г., поради което от следващия ден – 09.04.2025 г., е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК за съдебното обжалване на уведомителното писмо, който е изтекъл на 22.04.2025 г. – вторник, присъствен ден. Поради това административният съд правилно е приел, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Правилата за връчване на административните актове, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители са специални спрямо общите правила, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. По аналогичен начин на предвидения в закона, в чл. 37, ал. 1 и 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съобщаването на индивидуален административен акт, електронен документ, електронно изявление и/или комуникация, съгласно чл. 28 от ЗПЗП се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ). Сравнителният прочит на чл. 37, ал. 2 и 4 от Наредбата показва, че в ал. 2 е изведено самостоятелно правило относно връчването на индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП, като е предоставен 6-месечен срок от публикуването на акта, в рамките на който адресатите имат възможност да го изтеглят, с изтичането на който актът се счита за връчен, за разлика от индивидуалните административни актове, извън посочените в ал. 2 и 3, както и електронни документи, изявления и комуникация до кандидатите и бенефициентите за производствата пред Държавен фонд "Земеделие" или от Управляващия орган на Стратегическия план, които се считат за връчени със съобщаването им в СЕУ. Цитираните разпоредби с процесуален характер по силата на правилото на § 12 ПЗР на ЗПЗП във вр. чл. 28 ЗПЗП, намират приложение и по отношение на неприключилите административни производства. Поради това възраженията на частния жалбоподател за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 18а АПК не кореспондират с приложимите правни разпоредби. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с определението за удължаване на срока е следвало повторно да бъде указано на жалбоподателя необходимостта от изпълнение на изискванията на чл. 150 АПК, съгласно задължението по чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената жалба от Ф. М. С. в удължения срок по чл. 63, ал. 2 ГПК, т. к не са изложени съображения за оспорването и не е формулирано в какво точно се състои искането към съда. Спазването на принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК от съда не освобождава жалбоподателя от изпълнение на задължението му по чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да изложи в жалбата си в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането му, което би позволило на съда да дефинира спорния предмет по делото. При удължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл. 63, ал. 2 ГПК, съдът няма задължение да уведомява оспорващия, т. к. в закона е определен моментът, от който започва да тече удължения срок. Поради това съдът обосновано е заключил, че указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение