Определение № 60148 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК. С определение № 60145 от 01.10.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на ВКС, I-во г.о., е допълнено в частта за разноските определение № 41 от 10.03.2021 г. по същото дело, като Й. Й. М. е осъден да заплати на В. К. Д. на основание чл.78 ГПК сумата от 500 лв. разноски за производството по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че с първото свое определение № 41 от 10.03.2021 г., постановено в производство по чл.307 ГПК, е оставил без разглеждане подадената от Й. Й. М. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 05.06.2018 г. по в. гр. д. № 109/2018 г. на ОС-Монтана и това определение е влязло в сила. Прието е, че с молба вх.№ 2563/25.03.2021 г. ответницата В. К. Д. е поискала допълване на определението в частта за разноските, като ѝ се присъди сумата от 500 лв. разноски за адвокат. Прието е, че молбата по чл.248 ГПК за допълване на определението на ВКС по чл.307 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /ответник по молбата за отмяна/, преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК и пред компетентен орган – съдът, който е постановил определението, чието допълване се иска. Прието е, че молбата е основателна и следва да бъде уважена предвид изхода на делото. Съдът се е позовал на приложения на лист 13 договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че молителката В. Д. е направила разноски за адвокат в размер на 500 лв., които съставът на ВКС е пропуснал да присъди с определението си по чл.307 ГПК. Искането за разноски не е преклудирано, тъй като е направено още с отговора на молбата за отмяна. Разноските не са прекомерни. Иска се отмяна на влязло в сила решение за делба на имоти с данъчна оценка 26 366,29 лв., от които Й. М. и В. Д. притежават общо 4/48 ид части или 4394 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение според чл.9, ал.4, вр. чл.7, ал.4 и ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 403,21 лв., но с оглед действителната фактическа и правна стойност на делото това възнаграждение не е прекомерно. Частна жалба срещу определението на ВКС е подадена от Й. М.. Жалбоподателят поддържа, че в хипотезата на чл.253 ГПК с определение № 41 от 10.03.2021 г. се слага край на делото и то не може да бъде изменяно или отменяно от същия съд. Освен това разноските не са поискани до последното съдебно заседание, в което ангажираният адвокат не е взел участие. Видно от съдебния протокол искане за разноски не е направено, поради което възможността за тяхното искане е преклудирана, съгласно чл.80 ГПК. Ангажиментът на адвоката по въпросното дело се е изчерпал единствено с депозиране на молба за присъждане на разноски, а за това действие не се дължи възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. Освен че са недължими, исканите разноски са и прекомерни. Ответницата в производството В. К. Д. оспорва частната жалба. Счита, че тя е недопустима, тъй като е подадена извън законовия срок, а по същество – че е неоснователна. Претендира разноски за частното производство. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на тричленен състав на ВКС, постановено в производство по чл.248 ГПК. Основният акт на съда, във връзка с който допълнително се присъждат разноските - определение № 60145 от 01.10.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на ВКС, I-во г.о., подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, тъй като е преграждащо, съответно – може да бъде обжалвано и определението за разноските, което съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основният съдебен акт. Частната жалба е подадена в законния едноседмичен срок - Й. Й. М. е получил съобщение за определението по чл.248 ГПК на 13.10.2021 г., а е подал частната жалба на 20.10.2021 г. По същество частната жалба е неоснователна. Молбата по чл.248 ГПК е била процесуално допустима, тъй като е подадена на 25.03.2021 г., още преди да започне да тече едноседмичният срок по чл.248, ал.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 и чл.275, ал.1 ГПК за подаването ѝ, считано от датата 29.03.2021 г., на която молителката е получила съобщение за преграждащото определение по чл.307 ГПК. Правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че молбата по чл.248 ГПК е основателна. На първо място – разпоредбата на чл.253 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, не намират приложение при института по чл.248 ГПК, който изрично предвижда възможност за съда, който е постановил краен съдебен акт - решение или определение, сам да ги измени или допълни в частта за разноските. На следващо място – когато се провеждат открити съдебни заседания по едно дело крайният момент да се претендират разноски от страните е последното открито съдебно заседание, като са налице и изключения от този принцип. Страните обаче могат да поискат разноски и по-рано, още преди производството по делото да се е развило пред съда в открито заседание. Това може да стане с исковата молба, жалбата, частната жалба или молбата за отмяна по чл.303 или чл.304 ГПК, съответно с отговорите на тези молби и жалби, които се подават от насрещната страна. В настоящия случай искането на В. К. Д. за присъждане на разноски за производството по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, по което тя е ответник, е направено своевременно, с отговора на молбата за отмяна. Към този отговор е представено и доказателството за заплащане на разноските – договор за правна защита и съдействие от 29.10.2020 г., в който е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение от 500 лв. е заплатено. Правилен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че заплатеното адвокатското възнаграждение от 500 лв. надвишава незначително минимума по чл.9, ал.4, вр. чл.7, ал.4 и ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е налице основание за намаляването му поради прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото. В отговора на молбата за отмяна са изложени съображения не само за нейната недопустимост, но и за неоснователността ѝ, като предварително страната и нейният пълномощник не са могли да знаят, че по тази молба няма да се развие производство по същество. По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено. Ответницата В. К. Д. е претендирала присъждане на разноски за настоящото частно производство, но такива не се дължат съгласно практиката на ВКС, формирана с определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4518/2018 г., I г.о., определение № 49 от 18.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 687/2019 г., I г. о., определение № 232 от 22.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1701/2019 г., III г. о., определение № 153 от 3.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 871/2019 г., III г. о., определение № 52 от 19.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 740/2019 г., I г. о. и др. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,