Определение № 6843 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем в Затвора - [населено място], срещу Определение № 1079 от 14.05.2026 г., постановено по адм. д. № 599/ 2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е прекратена допуснатата с Определение № 1959/ 08.11.2024 г. правна помощ на Г. В. К. под форма на процесуално представителство по адм. дело № 599/ 2024 г. по описа на Административен съд - Перник и е освободен назначеният с Определение № 700/ 31.03.2026 г., постановено по същото дело, служебен защитник Н. Цветков от АК - Перник, вписан под № 8082 в Националния регистър за правна помощ. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му от ВАС с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Перник е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба срещу Административен съд – София град (АССГ) и Административен съд – София област (АССО), с която е предявен иск за присъждане на сума от 5000000.00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с право и ограничаване на достъпа до правосъдие, претърпени в периода 11.12.2023 г. – 10.09.2024 г., тъй като съответно посочените в исковата му молба състави на АССГ и АССО не искат да осъдят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за явно издевателство и измъчване на дата 11.12.2023 г., когато е носен на носилка, за да присъства на видео-конферентна връзка на дело без оглед на влошеното му здравословно състояние и без оглед на факта, че е отказал да присъства на делото. Съдът е посочил, че с Определение № 1959/ 08.11.2024 г. по адм. дело № 599/ 2024 г. на АдмС – Перник на Г. К. е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство. Последвало е назначаване на процесуален представител, адв. А. Петков, който след запознаване с делото е поискал да бъде освободен като процесуален представител. Впоследствие от АК – Перник е изпратено писмо до съда, че няма адвокат в тази колегия, който да има познания в Европейското право, за да осъществи на лицето процесуално представителство. На следващо място, по молба на К. му е бил назначен за процесуален представител адв. Х. Якимов, САК, но след осъществена между тях среща ищецът отказал да бъде представляван от този адвокат. Последвали са действия на съда за изпълнение на определението по допусната правна помощ на ищеца. Назначен е бил за негов процесуален представител адв. Р. Трендафилов, но след писмена молба за насоките на защита, ищецът е заявил, че не поддържа отговора на адв. Трендафилов и поискал той да бъде заменен с адв. Р. Рашков, но последният не е уведомил съда дали приема или не възложеното му процесуално представителство. Горното е принудило съда да изпрати писмо до НБПП с молба за съдействие и определяне на адвокат на Г. В. К.. В писмо № 828/ 24.03.2026 г. на Председателя на НБПП е отразено, че на лицето е предоставена и отчетена пред НБПП за периода 2018 г. – 2025 г. правна помощ по 49 броя дела, което навеждало на предположение за проява на системна злоупотреба с право, за разследването на която липсвали данни. Посочено е, че се разходват публични средства за адвокатска защита, без да е напълно изяснено дали предоставянето на правна помощ във всички тези случаи е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и дали претенцията във всички тези случаи е основателна, обоснована или допустима. Въпреки твърденията в писмото на НБПП съдът е отправил ново искане до Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – Перник за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Определен е адв. Н. Цветков, който е назначен с Определение № 700 от 31.03.2026 г. След запознаване с делото е постъпила молба от адв. Цветков за освобождаване като служебен защитник поради противоречие с исканията на Г. К.. От друга страна, от ищеца е постъпила молба, с която е поискал незабавен отвод на този роцесуален представител и назначаване на такъв от „Правосъдие за всеки“. При така събраните доказателства и изложени факти съдът е приел, че са налице условията на § 1, т. 3 от ДР на Закона за правната помощ (ЗПП) и е прекратил предоставената му правна помощ, съответно е освободил назначения процесуален представител. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК, без да ги преповтаря. При действието на чл. 24, т. 1 ЗПП ползата от правната помощ за търсещия такава е предпоставка за предоставянето. Преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е функция на заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличието на определени законови предпоставки. Безплатната правна помощ по ЗПП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 от ЗПП. Правна помощ се предоставя единствено на физически лица, отговарящи на законовите предпоставки в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП. В конкретния случай съдът е уважил молбата на Г. К. за предоставяне на правна помощ. Назначени са му адвокати, като с професионалните съвети на трима от тях той явно не е желаел да се съобрази, за да реализира адекватно защитата си, като е поискал те да бъдат заменени. Правилно първоинстанционният съд е прекратил предоставената правна помощ. Основанията за прекратяване са разписани в разпоредбата на чл. 24а от ЗПП, а в чл. 26, ал. 6, т. 3 от ЗПП е посочено, че основание за освобождаване на служебния защитник са „противоречия с представлявания, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си", каквито очевидно в случая са налице, тъй като между ищеца и назначените служебни представители са възникнали противоречия, довели до невъзможност за изпълнение на задълженията им. Ищецът не е допуснал те да изпълняват основните си задължения - да преценяват и формулират правната защита съобразно закона и професионалните стандарти и в съответствие с основния принцип на независимост, визиран в чл. 3 от Етичния кодекс на адвоката. К. е поискал замяна на назначените му адвокати три пъти, което именно обуславя предпоставката на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗПП. Прекратяването на правната помощ в настоящия случай е извършено след задълбочен анализ на конкретните обстоятелства и мотиви, обосноваващи защо интересите на правосъдието или обществото изискват това, поради което не може да се третира като отказ от правосъдие. В конкретния случай прекратяването на правната помощ съответства на принципите, заложени както в националното законодателство, така и в международните стандарти за справедлив процес и достъп до правосъдие, утвърдени от Европейския съд по правата на човека. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 1, т. 3 от ЗПП, правна помощ не се предоставя при злоупотреба с правото на правна помощ, освен в случаите, когато адвокатска защита се предвижда задължително, какъвто настоящият случай не е. С разпоредбата на § 1, т. 3, б. „б" от ДР на ЗПП законодателят е дал легална дефиниция на „злоупотреба с право", като е предвидил, че такава е налице при всяко недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, извършено в противоречие с целта на закона и правата и законните интереси на страните в производството. Предвид изложеното, като се има предвид, че с поведението си ищецът не е показал, че действително има намерение да се възползва от предоставената му правна помощ, тъй като всички адвокати, които са били определяни за негови процесуални представители или са се отвеждали сами, или ищецът е искал да бъдат освободени по една и съща причина – несъгласие за начина на водене на делото. В този смисъл изводът на съда, че поведението на ищеца съставлява злоупотреба с право, като същото е в разрез с целите на института на правната помощ, а именно да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, е правилен. При така изложените от първоинстанционния съд и касационния състав мотиви, частната жалба се явява неоснователна, а определението – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,