Решение № 4559 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2009 г.

Решение № 4559 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1179/28.08.2009 г. по адм. дело № 1697/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 260800263/04.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 577/01.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Касика" ЕООД, гр. Хасково, за 2005 г. е определен допълнителен размер корпоративен данък в размер на 5735,38 лв. и за 2006 г. - в размер на 25 707, 56 лв., както и лихви за просрочие. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане на АС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Касика" ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че не са били налице посочените в ревизионния доклад и ревизионния акт основания на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за облагане по аналог на ревизираното дружество за 2005 г. и 2006 г. по ЗКПО (отм.) . Не са налице укрити приходи - всички приходи са документирани или с фактура и фискален бон или само с фискален бон, надлежно са осчетоводени и са взети предвид при формиране на финансовия резултат за двата отчетни периода. Счетоводната отчетност е редовно водена, няма дори твърдения за унищожаване на документи от значение за определяне на данъчната основа. Единствено от факта, че част от фискалните бонове за извършени продажби на тютюневи изделия не са придружени с фактури не може да се направи извод за укрит приход. Дори и да е вярно твърдението на данъчните органи, че се касае за продажби на краен потребител на по-ниски от фиксираните цени /по цени и с търговска отстъпка за търговия на едро/ няма получени от ревизирания субект неотчетени и недекларирани суми. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Изводът на съда за съответствие между реализираните и осчетоводените приходи е обоснован с оглед заключението на СИЕ, представените по делото първични счетоводни документи и счетоводни регистри. Непрограмирането на фискалния апарат съгласно изискванията на чл. 24 от Наредба № 4 от 16.02.2009 г. само по себе си не води до невъзможност за установяване размера на реализираните приходи, които са от значение при формиране на данъчната основа. Дори и част от продажбите да са били под фиксираните цени предвид качеството на предполагемия купувач - физическо лице - краен потребител, което не е доказано от данъчните органи, това не може да се отрази на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, нито като основание за облагане по аналог, нито като основание за увеличение на финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г., тъй като в ДОПК и ЗКПО (отм.) няма предвидена подобна хипотеза за коригиране на декларираната данъчна основа. Съдът правилно е преценил, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение