Определение № 1971 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2328/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Л. М., чрез адв. М. Н. К. и адв. М. Д. К.-М., против решение № 1642 от 21 декември 2022 г., постановено по в.гр.д. № 2281/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1560 от 11 май 2022 г., постановено по гр.д. № 2029/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е определен следният режим на лични отношения на бабата по бащина линия К. Б. П. с детето К. М. Г.: бабата ще има право да вижда и взема при себе си детето всяка четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя с преспиване в дома на бабата, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на родителите на детето и с дните за лични отношения на бащата с детето, като бабата взема и връща детето от и в дома на майката. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според жалбоподателката съдът подходил твърде формално в преценката си за наличието на релевантните обстоятелства с оглед определяне на мерките по чл. 128 СК; не допуснал относими доказателства, а наличните игнорирал. Съдът неправилно стигнал до извода, че в дома на бабата е осигурена безопасна битова среда за отглеждане и развитие, като се позовавал на извадени от контекста на социалния доклад фрази. Неправилно било оставено без уважение искането на страната за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, която да установи отношението на детето към бабата и на бабата към детето, налице ли е изградена емоционална и доверителна връзка между тях, и какви са чувствата и желанията на детето. Доколкото тези обстоятелства останали неизяснени, съдът необосновано стигнал до извода, че бабата притежава нужните качества да се грижи за детето, и че е в интерес на момичето да не прекъсва контактите с баба си. По делото било установено, че бащата е извършил спрямо дъщеря си и майка й акт на домашно насилие, което обаче бабата не приемала и смятала, че е инсценирано от майката. Освен това бабата съдействала за извършването на медицинска манипулация с детето в домашни условия, вместо под контрола на лекар специалист, която стресирала и травмирала емоционално момичето. Такова поведение от страна на бабата не било в интерес на детето и можело да се отрази негативно на психиката му. Жалбоподателката сочи, че държавата има позитивно задължение за защита правата на пострадалите от насилие в частната сфера и цитира съдебна практика на ЕСПЧ, с която според нея въззивният съд не се е съобразил. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В постъпили отговори на касационната жалба ответниците К. Б. П., чрез адв. Л. Д., и М. И. Г. излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба. Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 128, ал. 1 СК от К. П. срещу Н. М. и М. И. Г. за определяне на режим на лични отношения между П. – баба по бащина линия, и малолетната й внучка К. М. Г.. Във въззивното решение се приема за установено, че двамата ответници са родители на малолетната К., [дата на раждане], а П. е негова баба. От м. май 2019 г. родителите на детето са разделени, личните им отношения са силно влошени и търсят уреждане на породилите се между тях конфликти по реда на ЗЗДН. И двамата живеят в [населено място], като след раздялата им детето живее при майка си, заедно с настоящия й партньор. От приложения в първоинстанционното производство социален доклад се установява, че в дома на майката имало добри условия за отглеждане на детето, което посещава частна детска градина в [населено място]; бабата на детето живее в [населено място] и е пенсионер, но продължава да работи като медицинско лице в детска градина; пред социалните работници детето заявило, че му харесва да ходи в [населено място] и че там си има приятелка. Социалният доклад, приложен във въззивното производство, изяснява, че в дома на бабата в [населено място] за детето е осигурена безопасна битова среда за отглеждане и развитие и има добри хигиенно-битови условия; бабата се включва активно в отглеждането на детето от 2-месечната му възраст; тя има още две внучки, които често й гостуват, като децата се познавали и играели заедно. Според разпитания пред районния съд св. П., с ответницата М. и нейната дъщеря живеят заедно на семейни начала от началото на 2020 г.; през този период бабата на детето не се обаждала и не е идвала да вижда детето, а когато я посетили в [населено място] през лятото на 2020 г., тя не проявила особен интерес спрямо детето, като им споделила, че няма възможност да го гледа сама и се страхува да се грижи за него. Р. във въззивното производство св. Г. разказва, че познава детето от началото на връзката й с баща му; твърди, че отношенията между бабата и внучката са прекрасни, те много се обичат и детето постоянно иска да ходи при баба си; в дома на бабата са създадени всички необходими условия за отглеждане на детето; П. се грижи с огромно желание за внучка си и това не й създава затруднения, тъй като е медицинско лице и работи в детска градина; майката не позволява контактите между бабата и детето. При установената фактическа обстановка съдът приема, че интересите на детето изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и нейната баба по бащина линия. Сочи се, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност, като главен критерий не са отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. В процесния случай не се установява бабата по бащина линия да вреди на своята внучка. До раздялата на родителите тя е полагала грижи за детето и никой не твърдял тези грижи да са неадекватни или вредни за детето. Приложените социални доклади сочат, че бабата притежава нужните качества да се грижи за детето и че има подходяща обстановка за това. Въззивният съд съобразява и че бабата е медицинска сестра и работи в детско учебно заведение, и с деца на възрастта на своята внучка, поради което притежава нужните знания и опит, свързани с цялостното развитие на детето; бабата разполагала с необходимите качества и с добри битови условия да приеме детето при себе си и е мотивирана да окаже съдействие при отглеждането и възпитанието на внучката си. Съдът посочва, че съществуващият междуличностен конфликт между родителите на детето не може да бъде основание да се откаже на бабата правото на лични отношения с детето, щом по отношение на него няма основания поведението й да се счита за укоримо или опасно, нито че спорът между родителите за упражняване на родителските права е преюдициален, доколкото правото на бабата на лични отношения по чл. 128 СК е самостоятелно право. При определяне на мерките съдът съобразява, че контактите с бабата следва да осигурят стабилна връзка на детето с роднините, без обаче да натоварват прекомерно детето и родителя, който го отглежда и възпитава. Отчита се и че постоянното местоживеене на детето и на бабата са различни, и това налага пътуване, поради което личните контакти следва да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата с преспиване. Не е счетено за необходимо контактите да се извършват в присъствието на майката, нито да се осъществява специално наблюдение или контрол, тъй като отношенията на бабата с детето не са конфликтни или опасни за развитието му. Като достига до същите изводи, както и районния съд, въззивният състав потвърждава първоинстанционното решение. При тези данни касационното обжалване следва да се допусне по обусловилия изхода на спора въпрос, конкретизиран от настоящия състав на ВКС: за интереса на детето при определяне на мерките за лични отношения с него по реда на чл. 128, ал. 1 СК, съдът да съобразява и мерки, включително привременни такива, при едновременна висящност пред съда на съдебни производства за определяне на мерки за лични отношения с родител. Касационното обжалване се допуска за проверка на съответствието на обжалваното решение с разрешението, дадено от ВКС с решение № 18, постановено по гр.д. № 2541/2019 г. по описа на ІV г.о., ВКС. За касационното обжалване жалбоподателката дължи държавна такса от 25 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,