Определение № 1512 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 906/2024 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба на „Архител“ ЕООД с направено искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1338/22.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 1295/2023 г. от 2-ри състав на САС. С въззивното решение, чието изпълнение се иска да се спре, „Архител“ ЕООД е осъдено да заплати на Н. Б. и К. Б. по 32650 евро, на основание чл.92 ЗЗД. По делото, като залог за замяна на обезпечителна мярка, „Архител“ ЕООД е внесло общо сумата 127 715,70 лева, представляваща левова равностойност на сумите по осъдителното решение на САС и видно от изисканата и представена справка от СГС, към настоящия момент сумата е налична по набирателната сметка на СГС. Обезпечителното производство и производството по чл.282 ГПК са различни производства, чиято цел е различна, както са различни и начините за реализация на вземането на ищците. С разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с касационна жалба в предвидения за това срок. За да бъде спряно изпълнението, обжалващата страна е длъжна да представи надлежно обезпечение. Понятието "надлежно обезпечение" се извежда от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 282 ГПК, които уреждат начина на определяне на размера на обезпечението и то винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника касационно обжалване на въззивното решение, а в хипотезата на чл. 282, ал. 4 ГПК - като гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право вследствие неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението. За разлика от обезпечителното производство, в което чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК позволява да се допусне обезпечение на бъдещ или на вече предявен иск срещу представяне на гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, процесуалната разпоредба на чл. 282 ГПК не препраща към разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, уреждащи ипотеката и паричния залог като форма на обезпечение пред съд. Съобразявайки липсата на изрично препращане, настоящият състав на ВКС намира, че разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД са неприложими в производството за спиране на изпълнение по реда на чл. 282 ГПК и не споделя посочената от молителя практика на състави на ВКС, Гражданска колегия, в която е прието, че учредяването на ипотека или паричен залог по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282 ГПК, алтернативно на паричното обезпечение в размерите, определени съгласно чл. 282, ал. 2 - ал. 5 ГПК. В този смисъл е налице практика на ВКС - определения № 194 от 24.08.2017 г. по гр. д. № 1784/2017 г. на I г. о., № 557 от 17.09.2013 г. по ч. гр. д. № 3573/2013 г. на III г. о., № 150 от 1.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1803/2015 г. на I г. о., опр. № 365/2018 г. по гр.д.№ 3233/2017 г. на ІІІ гр.отд. и др./ В случая молителят е обжалвал решение на въззивен съд, с което е осъден за парични вземания. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума. На молителя е предоставена възможност да представи доказателства за внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, но той е отказал да внесе обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума с аргумент, че е учредил залог в полза на кредитора. Учредяването на залог не е предвидено в процесуалния закон като основание за спиране на изпълнението по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Не е в правомощията на настоящия състав за нареждане на превеждане на сумата, внесена от страна на молителя по сметка на СГС в обезпечителното производство, по сметката на ВКС, за нуждите на производството по чл.282 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС