Решение № 15327 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2017 г.

Решение № 15327 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Велико Търново срещу решение № 89/07.04.2017 г. по адм. д. № 799/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на ЕТ "ИППМП-ВИТА ДЕНТ - 07 - Д-р А. Личев" е отменена Заповед за налагане на санкция №РД-09-1195/01.12.2016 г. на директора на РЗОК Велико Търново, с която е прекратен Договор № 040041/03.05.2016 г. по пакет за първична извънболнична дентална помощ на ЕТ "ИППМП-ВИТА ДЕНТ – 07 - Д-р А. Личев". Оспорва се решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът – ЕТ "ИППМП – ВИТА ДЕНТ – 07 - Д-р А. Личев", редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Заповедта за налагане на санкция е издадена на ИМП, поради отчитане на дейности, които не са реално извършени, с което са нарушени изискванията на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване, представляващо нарушение по чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 за денталните дейности. ИППМП е отчел амбулаторния лист в РЗОК Велико Търново с финансово отчетни документи с вх. № 29-06-867/03.05.2016 г. и амбулаторен лист № 165/05.04.2016 г. в електронен формат е включен в отчетената дентална дейност в РЗОК Велико Търново от лечебно заведение ЕТ "ИППМП – ВИТА ДЕНТ -07 – Д-р А. Личев" за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. Това е установено от Протокол №ПДП 133/28.09.2016 г. съставен за извършена проверка въз основа на Заповед №РД-09-872/28.09.2016 г. Проверката е по жалба с вх. № 89-00-27/21.09.2016 г. подадена от Г. Юсеинова за задържане на здравноосигурителни книжки, за възстановяване на здравноосигурителните права на сина й А. Йорданов, тъй като "не е използвал никакви дейности по стоматология за 2016 г. и не му се връща здравната книжка от д-р Личев". Срещу Протокол №ПДП 133/28.09.2016 г. е подадено Възражение ВХ. № 29-06-779/12.10.2016 г. от ИМП, разгледано от Арбитражна комисия на основание Заповед №РД-18-27/17.10.2016 г. на директора на РЗОК на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, която единодушно е потвърдила констатациите от протокола. Въз основа на това е издадена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 г. за дентални дейности процесната заповед за налагане на санкции, с която е прекратен договора на ИППМП за един пакет здравни дейности със НЗОК, който е бил и единствения за изпълнителя на медицинска помощ, поради което като краен резултат заповедта е имала прекратяването въобще на договорните отношения на ИППМП със НЗОК. Спорен в случая е въпросът дали правилно е наложена с процесната заповед санкцията прекратяване на договора на ИППМП. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е приел, че заповедта е приета от компетентен орган – директора на РЗОК Велико Търново, на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, в предписаната от закона форма. Съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон – тъй като не е налице повторно нарушение по смисъла на чл. 152, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НРД 2016 във връзка с § 1, т. 2 от ДР на НРД за дентални дейности 2016 г. Правилно е приел Административен съд Велико Търново, че нарушението не е повторно. Съгласно определението по § 1, т. 2 от ДР на НРД дентални дейности 2016 г., по смисъла на този договор - "Повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – изпълнител на дентална помощ /ИДП/, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В случая от материалите по делото се установява, че ИППМП е извършил два пъти нарушения от вида на процесното – изразяващи се в отчитане на медицински дейности, които не са извършени, едното на 10.03.2016 г., а другото на 05.04.2016 г. Нарушението от 05.04.2016 г. обаче не се явява повторно спрямо извършеното на 10.03.2016 г., тъй като нарушението от 10.03.2016 г. не е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление. За него има издадени АУАН и НП от 04.10.2016 г., но НП не е влязло в сила. Не е налице наложена с влязло в сила наказателно постановление санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД за ДД 2016 г. Към момента на извършване на второто нарушение от 05.04.2016 г., още не е било установени и санкционирано с влязло в сила наказателно постановление нарушението от 10.03.2016 г. Според административния съд, тъй като основание за издаване на процесната заповед е чл. 152, ал. 1 НРД 2016, санкцията е трябвало да се наложи частично - само по отношение на лекаря и за изпълнение на един определен пакет дентални дейности, а не да се прекрати договора за цялата практика, както неправилно е формулирано в заповедта. Едва при повторно нарушение се прекратява договорът с изпълнителя изцяло. Административен съд Велико Търново е приел, че видно от посоченото в заповедта, се прекратява договорът по отношение на пакета за първична извънболнична дентална помощ, сключен с ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ "ВИТА Дент -07- Д-рА. Личев", а не по отношение само на лекаря. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящия тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. Въпреки, че заповедта за налагане на санкция е издадена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 – т. е. за първо нарушение, а не по чл. 152, ал. 2 от НРД 2016 за повторно нарушение, със заповедта е прекратен изцяло договора на ИППМП със НЗОК за пакета дентални дейности, а не само по отношение на конкретния специалист, както правилно е приел съдът. Административният орган е приел за неотносимо това, че има предходно нарушение, тоест не е меродавна повторността на деянието, тъй като санкцията не се налага за повторно, а за първо нарушение. Следвало е обаче, в заповедта да се конкретизира и посочи, че договорът с НЗОК се прекратява на основание чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2016 г. по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, а не по отношение на ИППМП като цяло. Прекратената дейност е по един пакет, но тъй като той е единствен за изпълнителя на медицинската помощ поради спецификата му – дентална практика по един пакет здравни дейности, изпълнявана от едно физическо лице – дентален специалист, регистриран като едноличен търговец – ИППМП по Търговския закон, това има за резултат фактическото прекратяване на договорните му отношения със НЗОК. Последното следва да се вземе предвид, тъй като такава санкция е налице в хипотезата на повторно нарушение по чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2016 г., и налагането й не е предвидено в хипотезата по чл. 152, ал. 1 от НРД 2016, тоест заповедта за налагане на санкции е материално незаконосъобразна. Неправилно е поддържаното от касационния жалбоподател становище, че в случаите, при които се касае до разрешена по договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в действащите нормативни актове - чл. 59, ал. 11 и 13 ЗЗО и чл. 152 НРД за денталните дейности за 2016 г. Поради това, че се касае до налагане на санкция, определянето както на основанието, така и на вида й не може да стане по тълкувателен път, нито при прилагане аналогия на закона или на правото. Съгласно действащата и приложима за случая нормативна уредба, в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2016 г., тоест при повторно нарушение. След като в конкретния случай не е налице повторно нарушение, то прекратяването на договора е незаконосъобразно, както правилно е заключил и първоинстанционният съд. В този смисъл е практиката на ВАС – /Решение № 6324 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 13734/2016 г., VІ Отд. на ВАС, Решение № 13418 от 05.11.2018 г. по адм. д. № 8740/2017 г./. Административен съд Велико Търново е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В отговора на касационната жалба от ответника е поискано присъждане на направените разноски по делото, но доказателства за такива не са представени по делото, не е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което съдът намира, че не следва да присъжда разноски по делото на ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение