Определение № 60495 от 29.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2704/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/ срещу определение №156 от 29.09.2021 г. по в.ч.т.д.№222/2021 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение №261449 от 06.08.2021 г. по т.д.№86/2021 г. на ОС Бургас, с което не е приет за съвместно разглеждане предявеният от синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/ /конституиран на основание чл.649, ал.3 от ТЗ в производство по иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, предявен от кредитор/ иск за осъждане на ответника физическо лице да върне в масата на несъстоятелността подробно индивидуализиран недвижим имот. В жалбата се излагат съображения, че последващо обективно съединяване на предявения от синдика осъдителен иск, обусловен от иска по чл.647 от ТЗ, е допустимо, поради което определението на ОС Бургас е неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искане за последващо обективно съединяване на нов иск, не прегражда развитието на делото /не се прегражда и правото на страната да предяви този иск в отделен процес, което е сторено с отделяне на материалите и образуване на отделно производство/, а в ГПК няма изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради и което определението е необжалваемо. Предмет на разглеждане в настоящето производство е правилността на направените в обжалваното въззивно определение изводи за обжалваемостта на постановеното от първоинстанционния съд определение, а не допустимостта на самото последващо обективно съединяване на искове, в подкрепа на която са наведените в частната жалба доводи, които обаче с оглед изложеното не могат да бъдат обсъждани. Въззивното определение е правилно. Обжалваемостта на съдебните актове е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми, като съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК на инстанционен контрол подлежат само определенията, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани. Обжалваното пред въззивния съд определение, с което първоинстанционният съд не е приел за разглеждане в рамките на същото производство, последващ обективно съединен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада в случаите, изрично посочени в закона. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.7 от ТР №1 от 09.12.2103 г. на ОСГТК на ВКС, според които определението на първоинстанционния съд, с което не се приема за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, инцидентен установителен иск или насрещен иск, не подлежи на обжалване пред въззивния съд, тъй като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, като е несъмнено, че даденото разрешение, отнасящо се до изрично уредени в ГПК институти, при които се стига до последващо съединяване на искове /инцидентен установителен иск и насрещен иск/, на още по-голямо основание се отнася и до постановеното в случая определение спрямо предприетото, нерегламентирано от ГПК, последващо съединяване на искове. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение