Определение № 80 от 19.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 751/2018 г.

Настоящият състав констатира, че пред него е висящо т.д.№752/18г., образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], против решение от 12.10.2017 г. по гр.д. № 3468/2017 г. на Софийски градски съд, IV – А с-в., с което въззивният съд е признал за установено, че клаузите на чл. 2, ал. 1; чл.2, ал. 3; чл.6, ал. 2; чл. 12, ал. 1 от договора за кредит за нищожни, осъдил е дружеството да заплати сумата от 468,20 швейцарски франка, представляващи заплатена без правно основание сума за годишна такса за управление на кредита за периода 07.04.2008 г.-30.04.2014 г.; сумата от 6 242,50 швейцарски франка - недължимо платена сума поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода 07.04.2008 г. – 30.04.2014 г.; сумата от 2 233,46 швейцарски франка, недължимо платена поради валутна разлика, получена от превалутирането на сумата по кредита и към момента на усвояването му между швейцарски франк и евро за периода 07.04.2008 г. – 30.04.2014 г. ведно със законната лихва и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са признати за нищожни клаузите на чл.3, ал. 1; чл. 3, ал.5; чл.6, ал. 3; чл. 8, ал.2 и ал. 3 и чл. 22, ал.1 от договора за кредит, като е осъдил дружеството да заплати сумата от 7 401,30 швейцарски франка, платена без основание за периода 01.05.2009 г.-30.04.2014 г., представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски ведно със законната лихва. Образувано е и т.д. № 751/18г. по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение от 12.10.2017 г. по гр.д. № 3468/2017 г. на Софийски градски съд, IV–А с-в., с което по реда на чл.247 ГПК са отстранени допуснати явни фактически грешки в описаното решение по т.д. № 6799 от 12.10.2017 г. на СГС. При тези фактически данни и при съобразяване, че решението по повдигнатия правен спор и решението, с което по реда на чл.247 ГПК се отстраняват очевидни фактически грешки, формират единен съдебен акт, тъй като с решението по чл.247 ГПК се премахва единствено несъответствието между волята на съда и нейният външен израз, се налага извод, че делата следва да бъдат съединени за общо разглеждане на основание чл.213 ГПК. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение