Определение № 12900 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ПтХ Енерджи“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Кънев, срещу протоколно определение № 2060 от 28.10.2024г., постановено по адм.д. № 325/2024г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Добрич, с което на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на областния управител на област Добрич по заявление вх. № РР – 12 – 12 от 19.02.2024г. на „ПтХ Енерджи“ ЕООД за даване на разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП – ПЗ за ВЕЦ „Свобода 1“, подобект от инвестиционно предложение за изграждане на Ветроенергиен парк „ВПД Уинд 1“ за обекти, разположени на територията на повече от една община и с което определение е прекратено производството по делото. Със съдебния акт жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с влезнало в сила определение по адм.д. № 173/2024г. на АС – гр. Добрич. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът областен управител на област Добрич изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуален представител на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Добрич е приел, че жабата е недопустима, поради липса на годен предмет за оспорване. Направил е извод, че в случая не е налице мълчалив отказ, доколкото на 19.06.2024г. областният управител на област Добрич е изпратил заявлението на жалбоподателя, заедно с административната преписка, по компетентност на кмета на Генерал Тошево, следвайки указанията дадени в определението по адм.д. № 173/2024г. Поради това е приел, че към 17.06.2024г., към която дата се твърди, че е изтекъл срокът за произнасяне на административния орган, производството по заявлението все още е било висящо, а несвоевременното изпращане на преписката по чл. 31 ал. 2 АПК не формира мълчалив отказ, който да подлежи на обжалване. Поради това и на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съответен на закона е извода на първоинстанционния съд, че в случая няма формиран мълчалив отказ, тъй като производството е все още висящо. Това е така, тъй като към момента на подаване на жалбата пред първата инстанция административната преписка, заедно със заявлението на жалбоподателя са били вече изпратени с писмо на 19.06.2024г. на кмета на Генерал Тошева, т.е. не е налице формиран мълчалив отказ. Правилно първоинстанционнияс съд е приел, че дори да се приеме, че преписката несвоевременно е изпратена по чл. 31 ал. 2 АПК, то не е формиран мълчалив отказ. Съответен в тази връзка на закона е извода на съда за недопустимост на жалбата, поради липса на годен за обжалване предмет. Неотносимо към това производство е и представено в настоящото касационно производство писмо вх. № РР – 12 – 12 от 30.07.2024г., с което преписката е изпратена от кмета на Генерал Тошево на областния управител на област Добрич по компетентност с посочени мотиви защо счита, че не той е компетентен да се произнесе по заявлението. Тук за пълнота следва да се посочи, че от страна на административните органи следва да бъде повдигнат спор за компетентност по чл. 19 ал. 1 от АПК, при който вече ще се определи кой е компетентният да се произнесе орган по реда на посочената разпоредба. По изложените съображения, оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника областния управител на област Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на делото е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение