Определение № 180 от 12.03.2013 г. на ВКС по д. № 1321/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3414/12 г., с което е върната като просрочена и недопустима въззивната жалба на касатора срещу първоинстанционното решение. С решението е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.150 от СК - за намаляване размера на издръжката, която плаща на пълнолетното си дете А. Й. на осн. чл.144 СК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба А. Й. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: В обжалваното определение е прието, че искът е за издръжка, подлежи на разглеждане и е разгледан по реда на бързото производство – чл.310,т.6, вр. с чл.146, ал.2 от СК. В откритото заседание по делото, на осн. чл.315, ал.2 от ГПК първоинст. съд е посочил деня, в който ще обяви решението си. От този ден, съгл. чл.315, ал.2 от ГПК и изрично записаното в обявеното тогава решение тече срокът за обжалване. В. жалба е подадена много след изтичане на срока, поради което е приета за недопустима и оставена без разглеждане. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: след проверка на редовността на исковата молба, първоинст. съд е насрочил открито заседание в рамките на посочения в чл.312, т.1 от ГПК срок, изготвил е писмен доклад със съдържанието по чл.146 ГПК, приканил е страните към спогодба и се е произнесъл по доказателствените им искания – чл.312, т.2-4 от ГПК. Събрал е доказателствата по реда на чл.176, 186 и 190 от ГПК в открито заседание, както е посочил в доклада. Разглеждането на делото в о.з. е приключило с указанието по чл.315, ал.2 от ГПК. На съобщената в с.з. дата съдът е обявил решението си по делото. Срокът за обжалване на постановеното решение тече от предварително посочения ден за неговото обявяване, когато е обявено на този ден, съобр. специалното правило на чл.315, ал.2 от ГПК – ТР №12/12 г., опр. по ч.гр.д. №568/12 г. на първо г.о. на ВКС, както е приел и въззивният съд. Към подаване на въззивната жалба този срок е изтекъл, поради което жалбата е недопустима и не може да бъде разгледана. Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.