Решение № 115 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 50/2013 г.

Решение № 115 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 50/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура и жалба на гражданския ищец против въззивно решение № 52 от 22.11.2012 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 49/2012 г. Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с доводи за допуснато нарушение на местната подсъдност и неясно повдигнато обвинение на досъдебното производство. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата на гражданския ищец се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Изтъкнати са съображенията, че съдът не е подложил на всестранен анализ събраните по делото доказателства и затова не е достигнал до извод за неизпълнение от подсъдимия на служебните му задължения, чиито пряк резултат е причинената вреда на гражданския ищец; че липсва отговор на възраженията и достатъчно мотиви защо се отхвърля гражданския иск. Направени са искания да се отмени въззивното решение в частта, в която е отхвърлен гражданският иск и делото да се върне за ново разглеждане или да се уважи гражданският иск. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Счита, че липсва нарушение на правилата за подсъдността и ограничение на правата на страните в процеса. Представителят на гражданския ищец (юриск. Н.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. В.) настоява протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 159 от 6.06.2012 г. по н. о. х. д. № 159/2011 г. Софийският военен съд е признал подсъдимия К. Н. Н. за невинен в това, за времето от 9.10.2008 г. до 16.06.2009 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение да не е изпълнил служебните си задължения и да е превишил правата си, с цел да набави за другиго имотна облага и да причини на Министерството на отбраната вреда, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, представляващи особено тежък случай, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от Министерство на отбраната срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди като неоснователен. С въззивно решение № 52 от 22.11.2012 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 49/2012 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. На първо място в протеста се изтъква нарушение на чл. 36, ал. 2 НПК, тъй като по делото било категорично установено, че последното деяние от продължаваното престъпление е извършено в гр. С. Съдията-докладчик не изпълнил задължението си по чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК. Пропускът не бил отстранен от Софийския военен съд, който е следвало да изпрати делото на Сливенския военен съд, а въззивният съд не констатирал нарушението и поради това не изпълнил задължението си по чл. 335, ал. 2 НПК да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на компетентния съд. Процесуалната теза не може да бъде споделена. Вярно се посочва в протеста, че по силата на чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК един от въпросите, които съдията-докладчик е длъжен да обсъди е въпросът дали делото е подсъдно на съда. Когато установи, че прокурорът е внесъл обвинителен акт в нарушение на правилата за подсъдността съдебно производство следва да бъде прекратено и изпратено на компетентния орган. Върховният касационен съд на Република България обаче е имал вече повод да подчертае (в този смисъл Решение № 253/99 г. по н. д. № 37/99 г.), че нарушаването на правилата за местната подсъдност не представлява безусловен повод за отмяна на присъдата. Разбирането е прието и от правната доктрина (напр. Наказателен процес, Ст. Павлов). Съществено процесуално нарушение ще бъде налице само когато заинтересованата страна е възразила и направеното искане за прекратяване на производството пред първоинстанционния съд незаконосъобразно е било отхвърлено, а делото - решено от местно некомпетентния съд и по този начин съществено е било накърнено правото й да бъде разгледано от състав на определения в закона компетентен съд. Такива данни по конкретното дело няма. Единствено нормите, уреждащи родовата компетентност (делото подлежи на разглеждане от по-горен съд) и специалната компетентност са правни норми с абсолютен характер, за които всеки съд е длъжен да следи и тяхното нарушаване води до отмяна на присъдата независимо дали са направени оплаквания от страните и без значение от етапа, на който се намира делото. По същата линия, аргументи в подкрепа на посоченото могат да се изведат и от разпоредбите на чл. 287, ал. 2 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК. Затова Военно-апелативният съд не е имал законно основание да отмени присъдата на първоинстанционния съд поради претендираното от прокурора нарушение. На следващо място в протеста се твърди, че съществено процесуално нарушение е било допуснато още на досъдебното производство - повдигнато е било неясно обвинение, което е ограничило процесуалните права на страните в процеса и не е било отстранено от първоинстанционния съд. Доводът е напълно неприемлив. Очевидно е, че едно неясно обвинение не може да ограничава правата на прокурора, чието всъщност е задължението да повдигне обвинение пред съда когато при разследването не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Негово е и задължението изготвеният обвинителен акт да съдържа пълна, ясна и точна фактическа и юридическа формулировка на обвинението, по което подсъдимият ще трябва да се защитава. В протеста най-общо е отбелязано също, че нарушението е ограничило "правата на другите страни" в процеса. Няма никакъв резон с оглед правомощията на прокурора по чл. 349, ал. 2 НПК касационният протест да е подаден в интерес на подсъдимия, който с оправдаването е получил максимална защита на своите права и законни интереси. Предвид изложеното Върховният касационен съд намира, че искането за отмяна на въззивното решение не може да бъде удовлетворено. Касационната жалба на гражданския ищец е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението (Пост. № 9/61 г., изм. Пост. № 7/87 г. на Пл. ВС). В наказателния процес гражданският иск има акцесорен характер, който предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението (ТР № 1/2013 г. на ОСНК, ВКС). След като Военно-апелативния съд е приел по същите мотиви, които е изложил и първоинстанционният съд, че подсъдимият К. Н. Н. не е извършил кое да е от инкриминираните му деяния, описани в обвинителния акт, законосъобразно е счел за неоснователен предявеният граждански иск. Респективно, законосъобразно е потвърдил присъдата и в гражданската й част с въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК