Определение № 4214 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2026 г.

Образувано е по частна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против определение №2575/05.03.2026 г. по адм. дело № 597/2026 г. на Административен съд – Пловдив, с което жалбата на Д. Б. Д., от [населено място], област Пловдив срещу разпореждане [номер]/2144-15-27/27.01.2026 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е спряно образуваното административно производство по заявление вх. № 2113-15-4520/09.10.2025 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изпратена по подведомственост на основание чл. 117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО вр. с чл. 130, ал.4 АПК на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на процесуалния закон и в частност на чл. 54, ал.1, т.5 АПК и чл. 117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба за допустима, но неоснователна. Обжалваното определение на Административен съд - Пловдив е правилно. Съгласно чл. 54, ал.1, т.5 и ал.5 АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано, като актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. С разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО е уредено, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. Налице е конкуренция между правилото на поведение извличано от разпоредбата на чл.54, ал.5 АПК и чл. 117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО. Спирането на административното производство има своята нормативна уредба в чл.54 АПК, която е общ закон по смисъла на правото. Разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО съдържа правило за поведение и представлява специален закон досежно висящия предмет на спора, касаещ отпускането на ЛПОСВ. Lex specialis derogat generali (специалният закон замества общия). Този принцип, датиращ от римското право е възприет от българския законодател и се свежда до осигуряване примат на специалния закон над общия в случая на конкуренция на техни правни норми. Това е така защото нормите на общия закон регулират родово определен тип обществени отношения, а нормите на специалния закон видово този род в правните отрасли. Административното производство във връзка с актовете по социалното осигуряване предвижда задължителен административен контрол като процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. Законосъобразно административният съд е изпратил жалбата срещу първоначалния административен акт до горестоящия административен орган, конвергирайки същата в единствено възможния процесуален ред за разглеждането й, но с условието за проверка на предпоставките за допустимост. Съгласно чл.130 АПК административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Действайки в условията на посочените хипотези Административен съд - Пловдив е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение