Определение № 3896 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2752/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на ЕТ „К. Ижбехова“, със седалище и адрес на управление [населено място], община [община], област Благоевград, [адрес], ЕИК 202539315, представляван от К. Т. И., чрез адвокат П. Ненов, срещу Определение № 289 от 28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 387 по описа за 2025 г. на Административен съд – Благоевград. Релевира нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение, във връзка с молба, подадена от ЕТ „К. Ижбехова“, чрез адв. П. Ненов, с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът е отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото решение № 3433/18.07.2025 г., в частта на разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав на Административен съд – Благоевград е взел предвид приетото по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е тълкувал в смисъл, че националният съд, ако намери основание за това, може да определя по-ниски размери на адвокатските възнаграждения от предвидения минимум за съответния вид правна помощ по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед това решение на СЕС и доколкото е приел, че адм. д. № 387/2025 г. по описа на този съд не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Направено е заключение, че нито предметът на делото, нито процесуалното поведение на адвоката и жалбоподателя предполагат добросъвестно договаряне, а също така и защото този размер няма обяснение спрямо размерите на заплащаните и присъждани възнаграждения за една инстанция в предходните производства, в които жалбоподателят отново е договарял и е бил защитаван от адв. Ненов. Според съда, претендираният по адм. д. № 387/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград адвокатски хонорар в размер на 9000 лева се явява прекомерен, поради което правилно с решение № 3433/18.07.2025 г. по същото дело адвокатският хонорар е намален на 3000.00 лв. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателно е оплакването на частния жалбоподател за немотивираност на оспорения съдебен акт, довела до необоснованост и съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Административният съд се е позовал единствено на приетото с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД), постановено по преюдициално запитване на Софийски районен съд, без да изложи мотиви дали фактическата обстановка по адм. д. № 387/2025 г. по описа на този съд е сходна с тази по процесното решение на СЕС, решаването на конкретния правен спор (за размера на дължимите в полза на адв. Ненов разноски) изисква ли прилагането на тълкуваната с това решение норма на чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и как се съотнася приетото по Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с конкретния предмет на разглежданото пред Административен съд – Благоевград дело, извършените от процесуалния представител правни действия, осъществената защита, както и обстоятелството, че претендираният адвокатски хонорар в действителност е под предвидения минимум с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа спрямо материалният интерес по разглеждания спор. Не е обсъдено и обстоятелството, че възнаграждението е било предмет на договор между жалбоподателя по първоинстанционното дело и осъществилия процесуално представителство адвокат. Това налага отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на въпроса по частната жалба по същество. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че не са налице основания за намаляване размера на претендираното по адм.д № 387/2025 г., по описа на Административен съд – Благоевград адвокатско възнаграждение. Задължителната сила на решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции, каквото е Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 касае, както тези национални юрисдикции, така и всички национални съдилища, разглеждащи правен спор, решаването на който изисква прилагане на общностната норма, тълкувана с тези решения. Това обаче не означава, че решенията на СЕС по чл. 19, пар. 1 и пар. 3, буква „б)“ от Договора за Европейския съюз (ДЕС) имат пряко приложение и че компетентният национален съд е длъжен да ги съобразява по всички правни спорове, които решава и на всички инстанции. Задължителната им сила е израз на принципа, че сходните казуси трябва да се решават по сходен начин, поради което определяща е фактическата обстановка по конкретния правен спор. В този смисъл тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания не е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическа обстановка и именно в светлината на това следва да се преценява от националния съд доколко те са относими към правилното разрешаване на правния спор, с който е сезирана националната юрисдикция. В случая такава относимост не е налице, доколкото по дело C-438/22 на СЕС е разгледано исково производство, развиващо се пред Софийски районен съд, по което ищецът, наред с главния иск, претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено в съответствие със сключен между него и адвокат договор за правна защита и съдействие, размерът на което ответникът по иска твърди, че е прекомерен и иска то да бъде намалено. Предмет на оспорване по адм. д. № 387/2025 г. на Административен съд – Благоевград е решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по отношение на ЕТ „К. Ижбехова“ е наложена финансова корекция в размер 162 824,74 лв. От страна на процесуалния представител е осъществено ефективно процесуално представителство, участие в няколко съдебни заседания, представена е и писмена защита. Поради това сумата от 9000.00 лв., каквато е претенцията за размера на адвокатското възнаграждение е обоснована, съобразена с материалния интерес по делото и с извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител. По изложените съображения, определението, като неправилно, следва да се отмени и вместо това искането за изменение на посоченото решение на Административен съд – Благоевград в частта за разноските да бъде прието за основателно, като решението се измени в частта за разноските и се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 4601 евро (равностойност на 9000 лева). По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,