Определение № 179 от 11.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 525/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. А. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу определение № 21 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 539/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя - едноличен търговец за предоставяне на правна помощ за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона, поради което моли за неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.25 ЗПП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 486 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 539/2013 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение по гр. д. № 827/2012 г. на Костинбродски районен съд, с което е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в полза на ТПК „Победа КД” към [фирма], предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, формирано от сумите 9 568.01 лв. - неплатени наемни вноски по договор за наем, и 5 698.26 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, и са отхвърлени предявените от [фирма] против ТПК „Победа КД” насрещни искове за заплащане на разходи и на обезщетение за вреди по повод на договора за наем. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на Л. А. за предоставяне на правна помощ за касационно обжалване на въззивното решение, Софийски окръжен съд е приел, че разпоредбата на чл.5 ЗПП урежда предоставянето на правна помощ на физически лица и че молителят няма право на правна помощ, тъй като участва в делото в качеството на едноличен търговец. Определението е правилно. Обхватът на уредената в ЗПП правна помощ е очертан в чл.1 ЗПП, според който правна помощ се предоставя по наказателни, граждански и административни дела. Съгласно чл.5 ЗПП, правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в закона. Със специална разпоредба – чл.24, т.3 ЗПП, законодателят е изключил от обхвата на правната помощ търговските дела и данъчните дела по ДОПК. Частният жалбоподател е физическо лице, но участва в делото, по което иска предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП, в качеството на едноличен търговец. Търговското качество е пречка за предоставяне на правна помощ, независимо дали доходите от търговската дейност позволяват на жалбоподателя – едноличен търговец да заплати възнаграждение на адвокат за целите на предприетото касационно обжалване. В този смисъл е трайната практика на ВКС, намерила израз в определение № 567/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 522/2011 г. на ІІ т. о., определение № 618/22.07.2011 г. по ч. т. д. № 17/2011 г. на ІІ т. о., определение № 985/12.12.2011 г. по ч. т. д. № 879/2011 г. на ІІ т. о. и др. Самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за правна помощ е търговският характер на делото, което има за предмет вземания, произтичащи от сключен между търговци договор за наем. Предоставянето на правна помощ по търговски дела е изключено изрично с разпоредбата на чл.24, т.3 ЗПП. Като е отказал да предостави правна помощ на едноличен търговец по търговско дело, Софийски окръжен съд е приложил правилно закона, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,