Определение № 1861 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 573/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. К. против решение № 279/18.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 459/2022 г. от състав на Окръжен съд - Стара Загора. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Районен съд - Раднево. Безспорно е по делото, че ищецът е с придобито и ползвано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.04.2006г. съгласно чл.69, ал.1, т.2 от КСО, поради което безспорно е налице законно основание за прекратяване от работодателя- въззиваем на ТПО на подробно описаното в оспорваната заповед за прекратяване на ТПО правно основание по чл.328, ал.1, т.10б от актуалния текст на КТ, както и посочил въззивния съд с обжалваното решение. Съдът е приел, че писменото изявление на работодателя за прекратяване на ТПО може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга/чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка/, като за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя и се счита за редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно нормативните правила по общия закон/чл.42 и чл.44 от ГПК/, както и по специалния закон/чл. 36 от Закона за пощенските услуги- ЗПУ/. Посочено е, че в този случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без никакво правно значение и последици. Съдът е приел, че конкретните дати на връчване на предизвестието и на уволнителната заповед по никакъв правен и фактически начин не се отразяват на законосъобразността на самото атакувано уволнение, понеже те биха имали значение единствено и само относно началната и крайната дата на дължимото парично обезщетение, както и относно неговия паричен размер. Посочено е, че с достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. В случая работодателят е положил всички необходими усилия, за да обезпечи връчване на предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, чрез изпращане на писмо с обратна разписка на посочения от работника адрес при сключване на трудовия договор и същите са връчени на лицето. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които касаят връчването на предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение и дали датата на това връчване се отразяват на законосъобразността на прекратяването на ТПО между страните, както и по какъв начин следва да се извърши това връчване. Въпросът за начина на връчване на предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение не са обуславящи, доколкото е безспорно установено, че същите са връчени на ищеца. Относим към производството по чл.288 ГПК е въпросът относно това, дали датата на това връчване се отразяват на законосъобразността на прекратяването на ТПО между страните. Трайната практика на ВКС по отношение на връчването на заповедта и предизвестието е, че с достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. В този смисъл решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на III г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на III г.о. ВКС и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. IV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., I т.о. ВКС, решение по гр.д.№ 4471/2016 г. на IV гр.отд.на ВКС. С отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Последващото връчване на предизвестие и заповед за прекратяване на правоотношението се отразяват единствено на датата, от която се счита за прекратено правоотношението, но не и на законосъобразността на самото прекратяване. Съдът е съобразил трайната практика на ВКС в тази насока, поради което не са налице сочените касационни основания от страна на касатора. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 500/петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС