Определение № 85 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 6838/28.11.2019 г. на Н. Й. Н., чрез процесуалния му представител адвокат Г. С., за отмяна на решение № 21/27.01.2012 г., по гр. д. № 66/2011 г. по описа на Районен съд – Троян. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, се е снабдил с ново писмено доказателство, от съществено значение за изхода на делото, което не е било известно при решаването му, а именно: отговор на Министерството на земеделието, храните и горите, издаден в резултат на извършена проверка по повод заявление на молителя с вх. № 70-3053/21.10.2019г. Съгласно отговора е инициирана проверка, в хода на която е установено, че „поземлен имот с идентификатор № ***, [населено място] бряг не е от Държавен поземлен фонд“. Молителят посочва, че новото писмено доказателство съдържа факти от съществено значение за решаване на делото, като същият не е имал възможност да се снабди своевременно с посочения документ поради обстоятелството, че документацията по възстановяване собствеността върху земеделските земи е налична единствено в Поземлена комисия – гр. Червен бряг бряг /понастоящем Общинска служба „Земеделие“, гр. Червен бряг/, а според твърдения на молителя последната „ укрива факта, че няма подадено заявление по чл. 11 от ЗСППЗ от държавно юридическо лице “. По изложените съображения, счита, че е налице непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която не се дължи на негова небрежност или незаинтересованост. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата – Общинска служба „Земеделие“ – гр.Червен бряг, представлявана от началника на ОСЗ – гр. Червен бряг Г. Н., поддържа становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадената молба. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК С. Й. С. поддържа становище за основателност на молбата. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е процесуално недопустима – насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради следните съображения: Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. И. характер на производството обуславя приложимостта му само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и между които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и актове, приравнени по правни последици на влезлите в сила решения, за които законът не предвижда защита по друг ред. Съгласно т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК. В настоящия случай молбата за отмяна е насочена срещу първоинстанционно решение № 21/27.01.2012 г., постановено по гр. д. № 66/2011 г. по описа на Районен съд – Троян, което е обезсилено частично като недопустимо с въззивно решение № 269/10.12.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 427/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н. Й. Н., С. Н. И. и С. Й. С. против Общинска служба „Земеделие“ – гр.Червен бряг иск за установяване неистинността на регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, партида 12.02.1998 г., землище [населено място] бряг, ЕКАТТЕ 80501, Община – Червен бряг, пълна история на имот № 236 към 20.02.2009 г. и протокол № 59 от 31.01.2002 г., като в тази му част производството е прекратено. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която като недопустимо е прекратено производството по иска за установяване неистинността на решение № 10-ОБ от 05.08.2002 г., решение № 10-ОБ от 05.08.2002 г., решение № 10-ОБ от 29.08.2002 г. и решение № 10-Б от 29.08.2002 г. Предвид изложеното, решение № 21/27.01.2012 г., постановено по гр. д. № 66/2011 г. по описа на Районен съд – Троян, срещу което е насочена подадената молба за отмяна, има характер на определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Същото обаче не формира сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право и не погасява правото на ищците да получат търсената с иска защита в последващ процес, нито е определение за прекратяване на делото, постановено поради заявен от ищците отказ от иска, поради което не съставлява съдебен акт, който да може да бъде отменен по реда на извънинстанционния способ за контрол по чл. 303 и сл. ГПК – в този смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС. Следва да се посочи, че молителят е подал и предходна молба за отмяна на същото решение на РС-Троян, която е оставена без разглеждане с определение №161/2017г. по гр.д.№1103/2016г., ВКС, ІІ г.о. Предвид изложеното, молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, без да е необходимо да се обсъжда посоченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.