Решение № 6918 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2015 г.
ВАСVIII отделение09.06.2016 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 85/15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3344/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на "А.-С. А." ООД, гр. Свиленград, срещу Ревизионен акт № 261300816/10.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1028/2.10.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" Пловдив, относно начислен ДДС за данъчен период м. декември 2011 г., за разликата над 23822,25 лева и относно определен корпоративен данък за 2011 г. за разликата над 23 373,80 лева, ведно със съответните лихви и В ЧАСТТА на присъдени разноски на Дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, за разликата над 3413 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "А.-С. А." ООД, гр. Свиленград, Ревизионен акт № 261300816/10.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1028/2.10.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта относно начислен ДДС за данъчен период м. декември 2011 г., за разликата над 23822,25 лева и относно определен корпоративен данък за 2011 г. за разликата над 23 373,80 лева, ведно със съответните лихви за забава. ОСЪЖДА "А.-С. А." ООД, гр. Свиленград, да заплати на Дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 3413 лева, направени разноски по делото. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на "А.-С. А." ООД сумата от 445 лева направени разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6918 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "А.-С. А." ООД, гр. Свиленград, чрез пълномощника си адв. Т. В., срещу решение № 85/15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3344/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А. С., в писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 261300816/10.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1028/2.10.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който на "А.-С. А." ООД е начислен допълнително ДДС в размер на 28 867,59 лв. за данъчен период м. април 2011 г., в размер на 22 057,86 лв. за данъчен период м. август. 2011 г. и по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 32 968,35 лв. за данъчен период м. декември 2011 г. и установено задължение за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 24 143,64 лв., ведно с лихви за забава. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Относно доначислен ДДС, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 79, ал. 3 от същия закон. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства от които не се установява наличие на непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, тъй като въпреки съставените от жалбоподателя Протоколи за брак на съответните количества "слънчоглед" и "артишок", от заключението на приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза се установява, че за процесните периоди не са установени и не се наблюдава настъпване на извънредни неблагоприятни климатични условия за растежа и развитието на бракуваните от проверяваното дружество селскостопански култури. На следващо място съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи. До този извод съдът е достигнал като е приел, че не са оборени констатациите на органа по приходите, че за 2011 г. дружеството е отчело приходи от произведена продукция по с/ка 701 в размер на 49 899,30 лв., а са отчетени разходи за производство по култури общо в размер на 395 003,39 лв. В ГДД и в счетоводството на ревизираното лице са отчетени много ниски доходи от производство на растителна продукция поради отчетените много ниски добиви от отглежданите култури - пшеница и ечемик. Установено е разминаване между представените обяснения за площта на обработваемите земи по култури и декларираните дка обработваема земя пред ДФ "Земеделие", както и разминаване в обработваемата земя декларирана в ревизионното производство и декларираната земя пред Областта Дирекция "Земеделие". В хода на ревизията при съобразяване предпоставките на чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органа по приходите е определена данъчна основа за облагане с ДДС като са коригирани доходите от пшеница и ечемик до размера на средните добиви от тези култури за региона, от който размер е приспадната установената наличност към 31.12.2011 г. при инвентаризация, съобразен е отчетеният приход от продажба на продукция и са определени нови количества реализирана продукция от пшеница и ечемик, остойностени по средни продажни цени за страната за съответната култура. За оборване констатациите на органа по приходите по делото е изслушано заключение на съдебно-агрономическа и съдебно счетоводна експертизи. От заключението на ССЕ съдът е приел за установено, че подходът на приходната администрация е правилен и сравнително точен, като констатациите във връзка с взетата предвид инвентаризация отговарят на счетоводните записвания. Според вещото лице извършената инвентаризация на материални запаси към 31.12.2011 г. правилно е приета от ревизиращите като база за установени количества произведена продукция към същия момент. Установява се съответно заприходяване с необходимите първични документи. Заключението на вещото лице, в частта в която е посочило, че има известни неточности в използваните от ревизиращия екип методи, тъй като не са използвани данни за доходите и приходите на други конкретни производители на територията на съответните общини съдът е приел, че не следва да бъде кредитирано, с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Данни за доходите и приходите на други производители на територията на съответните общини не са представени от ревизираното дружество. Заключението на съдебно-агрономическата експертиза, в часта, в която е определен по-нисък размер на реализирана продукция от пшеница и ечемик, не е кредитирано от съда, поради факта, че е изготвено на база данни от ОД "Земеделие", гр. Пазарджик и Панагюрище, които не са представени по делото. Решението е частно неправилно. В съотвествие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което върху стойността на бракуваните от касатора култури "слънчоглед" и "артишок" със себестойност на брака отразена счетоводно 147 430,30 лева за артишока и 110 289,31 лева за слънчогледа, законосъобразно е начислен ДДС по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Касаторът не оспорва факта, че е ползвал данъчен кредит, а единствено поддържа както в хода на първоинстанционното, така и в настоящото касационно производство, че е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Предвиденото от законодателя ограничение, не се прилага, когато се установи наличие на хипотезата по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционния механизъм, когато е налице унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. В данъчния закон липсва легално определение, поради което правилно съдът се е позовал на регламентацията дадена в чл. 306, ал. 2 ТЗ, съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Доказателства за твърдяните от касатора неблагоприятни климатични условия за отглеждане на земеделските култури не са ангажирани, а от заключението на съдебно-агрономическата експертиза е установено обратното, че през процесните периоди не са установени и не се наблюдава настъпване на извънредни и неблагоприятни климатични условия за растежа и развитието на процесните култури. На следващо място в съответствие с доказателствата по делото законосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките за започване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В тази насока са неоснователни доводите на касатора, тъй като факта, че дружеството е осчетоводило разходи многократно надвишаващи приходите е установен и от приетото заключение на ССЕ. Основатален е довода на касатора за неправилност в обжалвания акт, в частта в която не е кредитирано заключението на неоспорените съдебно-агрономическа и съдебно счетоводна експертизи, в частта относно определен по-нисък размер на реализирана продукция от пшеница и ечемик, изготвена на база данни от ОД "Земеделие" Пазарджик и Панагюрище. Заключението не е кредитирано от съда с довода, че от вещото лице не са представени получените от него данни от посочените ОДЗ. Видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание при приемане на заключението му, същото е заявило, че е изготвило заключението си въз основа на информация, изискана и получена от ОДЗ Панагюрище, където се намира с. Баня и от ОДЗ Пазарджик където е другия обработван имот на жалбоподателя, а именно с. Сбор. При приемане на заключението нито една от страните не е възразила срещу официалната информация получена от вещото лице и залегнала като част от заключението му, което е прието след предупреждението му за наказателната отговорност, която носи при изготвяне на невярно заключение. При тези факти и предвид обстоятелството, че в хода на ревизионното производство е използвана статика за централен южен район, който включва пет области, между които и процесните, но както е заявило вещото лице там данните са обобщени за всички области, се налага извода, че определената средна стойност на добив в хода на ревизията не е най-близка до действителната такава за процесните имоти. Предвид обстоятелството, че данъчната основа определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, следва да бъде възможно най близка до действителната такава, която би била определана от ДЗЛ, ако не са установени някои от предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и с оглед методите за определяне на средна пазарна цена по реда на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, следва да се приеме, че приетото заключение на агротехническата експертиза в тази му част, неправилно не е кредитирано от съда Добивите от общините, в които се намират имотите в които е отглеждана продукцията на жалбоподателя, установени въз основа на данни от ОСЗ са най-близки до действителните стойности на получените, но неосчетоводени добиви от касатора. С оглед на изложеното и предвид заключението на допълнителната ССЕ обжалваното решение следва да бъде отменено в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА за разликата над 23822,25 лева начислен ДДС за данъчен период м. декември 2011 г. и относно определен корпоративен данък за разликата над 23 373,80 лева. С оглед изхода на спора и предвид претенцията на страните за разноски, на "А.-С. А." ООД следва да се присъдят разноски за две инстанции в размер на 445 лева и на Дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, в размер на 3413 лева за настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,