Определение № 4758 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Футболен Клуб (ФК) Ювентус- 95, със седалище и адрес на управление: село Малчика, област Плевен, улица Столетов № 33 срещу Определение № 3892 от 29.12. 2025г. по административно дело № 840/ 2025 г. на Административен съд- Плевен. С оспореното определение е върната исковата молба, подадена от Футболен Клуб Ювентус 95, против Община Ловеч и Общински съвет- Левски, въз основа на която е образувано адм. дело № 840/ 2025г. по описа на АС-Плевен и е прекратено производството по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно. Моли за неговата отмяна. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Сдружение Футболен Клуб Ювентус 95, против Община Левски и Общински съвет- Левски. За да прекрати делото, решаващият съд е посочил, че с разпореждания №3329/ 03.11.2025г., № 3568/ 26.11.2025г. и № 3744/ 11.12.2025г., и трите по административно дело № 840/ 2025г. по описа на АС- Плевен исковата молба е оставена без движение на основание чл.144 АПК, вр. чл.129, ал.2 от ГПК, като е указано на ищеца да уточни основанието, от което претендира вреди– отменен административен акт или незаконосъобразно бездействие на ответника/ ците; да конкретизира в какво се изразява незаконосъобразното поведение (акт, действие, бездействие) и от кои длъжностни лица е реализирано, в какво се изразяват имуществените вреди, какъв е вида на имуществените вреди и в кой период са претърпени, по какъв начин са формирани и каква е причинната връзка между тях и отменения акт/ незаконосъобразното действие или бездействие. Последното разпореждане с № 3744/ 11.12.2025г. по адм. дело № 840/25г. по описа на АС- Плевен е връчено на 12.12.2025г. С Молба от 11.12.2025г. ищецът отново е уточнил исковата молба. Адм. съд смята, че въпреки депозираното поредно уточнение на претенцията, така предявената искова молба е неясна и противоречива, а указанията, дадени с посоченото по- горе разпореждания, надлежно съобщени на ищеца, в рамките на определения срок и към дата 29.12.2025г. не са изпълнени. С оглед на това адм. съд приел, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което исковата молба е върната, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено. Така постановеното прекратително определение е НЕПРАВИЛНО, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. В конкретния случай съдебното производство е неправилно прекратено, поради допуснати противоречия и неяснота в претенцията. В случая относно ответника от адм. съд не е указано на ищеца към кого да насочи иска, като правно организационна форма – чл.205 АПК. Необоснован е изводът за това, че не е налице редовно подадена искова молба (чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). В Молби- уточнения на ФК Ювентус- Малчика от 25.11.25г., 10.12.25г. и 22.12.25г. изрично се пояснява, че се претендират вреди от незаконосъобразен акт, който е отменен по съдебен ред и последващите бездействия на административния орган по дължимото плащане. Налице е в достатъчна степен- пълнота и яснота, относно фактите и обстоятелствата, конкретизиращи предмета на делото. Неоснователно съдът е изложил доводи, че в обстоятелствената част на изложението на молбите отсъства ясно описание как е формирана исковата претенция и какъв е петитума. В исковата молба и молбите уточнения на ищеца са изложени конкретни обстоятелства на които се основава претенцията. Визирано е Решение № 582/ 2019 г. на ОбС Левски, отменено с Решение № 566/ 28. 09. 2020 г. по административно дело № 311/ 2019 г. на Административен съд- Плевен. Посочени са конкретно претендираните имуществени вреди в размер на 27 400 лева, представляващи пропуснати ползи от неизвършено плащане. Неправилно решаващият съд излага доводи, че в исковата претенция липсва обосновка, както и представени доказателства за всички елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Допуснатите от ищеца непълноти в уточнението, не са основание за прекратяване на съдебното производство. Ясно е фактическото основание на претенцията по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК във вр. с чл.204 АПК, като правната квалификация е дължима от съда. На тази база сезираният съд може да извърши преценка на правния характер на неплащането на претендираните суми. Същевременно може да прецени, налице ли е фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът следва да представи всички писмени доказателства, заедно с исковата молба- чл. 127, ал.2 ГПК, но това не се преклудира с нейното предявяване и не е основание за прекратяване на делото, поради нередовност на претенцията. Остава процесуална възможност да се представят необходими и относими доказателства и на по- късен етап в хода на съдебното производство- чл.147, чл.148 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Доказването на определени факти и обстоятелства определя не редовността на ИМ, а резултата от исковия процес- чл. 153 и чл.236, ал.2 от ГПК. Наличието на посочване на отменен незаконосъобразен акт и неизвършване на предвидено плащане уточнява в достатъчна степен основанието за предявяване на иска. Визирани са и имуществени вреди в размер на 27 400 лева. Обстоятелствата, свързани с установяване- претърпял ли действително ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях с незаконосъобразния адм. акт са свързани с въпросите по съществото на спора- чл.4, ал.1 ЗОДОВ. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, трето отделение. Определението на АС- Плевен следва да бъде отменено като неправилно, а делото се върне за извършване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на иска. С оглед гореизложеното частната жалба се явява основателна. Въпросите относно разноските ще подлежат на разглеждане в зависимост от крайния изход на съдебното производство- чл.143, ал.1- 4 АПК. Водим от горното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение