Определение № 1379 от 28.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 938/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 262408/12.04.2021 г. по гр.д. 16032/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че дължи на Д. К. Д. сумата 32 500 лв., представляваща действителната, дължима до 20.06.2018 г., първа вноска по договор за покупко-продажба на два дяла от капитала на „Флорес 17“ ООД, ведно със законната лихва от 10.07.2018 г., при условията на солидарност на дълга с Ц. Н. Н., за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. 45461/2018 г. по описа на СРС, 120 с-в, и са присъдени разноски по делото. Молителят поддържа, че е бил лишен от възможност да участва по делото, да се яви лично и да обжалва първоинстанционното решение по причина на нередовното му уведомяване, с което обосновава твърдението си, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна с оглед въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Спазени са изискванията по чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, съобразно изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Връчен е препис от молбата на насрещната страна – Д. К. Д., по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК и в срок е депозиран писмен отговор от тази страна, с който молбата се оспорва като неоснователна. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. С молбата е заявено искане за спиране на изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението и по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – ал. 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения /чл. 404, т. 1 ГПК/, но не и на решения, постановени по установителни искове, какъвто е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, по който е образувано настоящото дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. На изпълнение в конкретната хипотеза подлежи издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418 ГПК, а не постановеното по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК съдебно решение, поради което и подадената молба за спиране изпълнението на последното решение следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл е практиката на ВКС по определение № 234/18.08.2014 г. по гр.д. 3128/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 185/12.11.2020 г. по гр.д. 1490/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 27 от 23.01.2017 г. по ч. гр. д. № 298/2017 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО; определение № 407 от 29.10.2019 г. по ч.гр.д. № 4060/2019г. по описа на ВКС, III ГО и др. Водим от горното, Върховният касационен съд