Определение № 12851 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл.176а ал.3 от АПК. Образувано по частна жалба на Р. К. И. от гр. Мартен, чрез адв. К. Кожухарова срещу Определение № 2894/29.10.2025 г. по адм. дело № 559/2025 на Административен съд - Русе, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските Определение № 2670 от 03.10.2025 г. на Административен съд - Русе по същото дело, като Р. К. И. е осъдена да заплати на Национална експертна лекарска комисия сумата 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В жалбата се твърди, че определението неправилно като необосновано и противоречащо на материалния закон – отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Доводите са, че ответникът няма право на разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Ответникът НЕЛК в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 248 ГПК и във връзка с подадена в срок молба подадена от процесуален представител на административния орган-ответник НЕЛК е допълнено предходно постановеното по делото Определение № 2670 от 03.10.2025 г. на Административен съд - Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. К. И. от гр.Русе срещу мълчалив отказ на НЕЛК гр.София да се произнесе по жалба с вх.№ Ж – 2452/16.06.2025г., подадена от Р. К. И. от гр.Русе срещу Решение № 242 - 053 / 28.05.2025г. на ТЕЛК при УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе. Разпореждането е мотивирано с дължимост на разноските, тъй като искането за присъждане на разноски е направено своевременно – преди прекратяване на производството, размерът се съдържа в нормативен акт и са налице категорични данни за осъществена защита от юрисконсулт. В случая следвало да се съобрази разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК предвид липсата на уредба за такава хипотеза в чл. 143 АПК и с оглед препращането по чл.144 АПК. Обсъдено е и възражението на частния жалбоподател, че ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като е прието за неоснователно. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Разноски се дължат при своевременно заявено искане от ответника, което в случая безспорно е налице, и при прекратяване на производството, по причина, за която той не носи вина. В случая, производството по жалба на И. е прекратено поради преждевременното и подаване, поради което съгласно чл.143 ал.3 от АПК е имал право на разноски. Възражението по частната жалба за това, че ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото обосновано е прието за неоснователно и е мотивирано с хронологично посочените процесуални действия по административната преписка, от които става ясно, че подадената жалба е преждевременна. Именно поради тези доводи не може да се приеме, че ответника е станал причина за завеждането на делото. Действително първоинстанционния съд неправилно е посочил правното основание, по което е разгледал подадената молба, тъй като считано от 05.08.2025 г. в АПК се съдържат правила за допълване на съдебните актове относно разноски (чл.176а от АПК), поради което не са неприложими правилата на ГПК. Делото е образувано след влизане в сила на тези промени. Това обаче не е довело до неправилност на постановеното определение. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,