Определение № 11373 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Земтех“ ООД, гр. Варна против определение № 5222 / 21.05.2024 г. по адм. дело № 252 / 2024 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 5222 / 21.05.2024 г. по адм. дело № 252 / 2024 г. Административен съд – Варна е върнал касационната жалба вх. док. № 6199 / 26.04.2024 г., подадена от „Земтех“ ООД, гр. Варна против решение № 3327 / 01.04.2024 г., постановено по адм. дело № 252 / 2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Съдът е приел, че не са отстранени всички нередовности в указания срок, което обосновало наличието на хипотезата по чл. 213а, ал.1 АПК. Определението е неправилно. По делото е установено, че срещу първоинстанционното съдебно решение е постъпила касационна жалба от „Земтех“ ООД, гр. Варна, която Административен съд – Варна е оставил без движение на основание чл. 213а, ал.1 АПК за отстраняване на констатирани в нея нередовности – неприлагане на документ за внесена ДТ и непредставяне на удостоверение за съществуването и представителството на дружеството жалбоподател. В указания срок касаторът е внесъл определената ДТ, но не е представил удостоверение за актуално състояние. Изводът на съда, че касационната жалба е нередовна поради неизпълнение на указанията в цялост са неоснователни. Първоинстанционният съд неправилно и изискал удостоверение за актуално състояние на търговското дружество „Земтех“ ООД, гр. Варна. Обосновано е оплакването на частния жалбоподател, че както преди, така и след представяне на платежното нареждане за внесената такса и прилагането й по делото, съдът е разполагал с данни относно единния идентификационен код на жалбоподателя. В този случай не се изисква представяне на удостоверение за актуално състояние на търговското дружество, с оглед предвиденото в чл. 23, ал. 1 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно цитираната разпоредба, Агенцията по вписванията определя ЕИК, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, ЮЛНЦ и техните клонове. Чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че ако е посочен идентификационният код, съдът, държавните органи, органите на местно самоуправление и местната администрация, и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, вкл. банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелствата, вписани в Търговския регистър и в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър. Видно от касационната жалба е, че дружеството-жалбоподател е посочило своя ЕИК. Идентификационният код на търговците по ал. 1, съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, се определя при първоначалното вписване в регистъра и остава непроменен до заличаването. С оглед на изложеното, в конкретния спор, дружеството-жалбоподател не е било задължено, да представя допълнително какъвто и да е друг документ, на който да е изписан неговият ЕИК. Съдът е следвало да приеме, че жалбоподателят е вече ясно идентифициран, като служебно извърши справка по наличния ЕИК по партидата на търговското дружество, за да се информира относно всички вписани обстоятелства – ЕИК, представителна власт на управителя, упълномощил адв. Рафаилов да подаде жалбата и др. Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър към посочената дата като управител на дружеството е отбелязан А. Щерев, упълномощил адв. Рафаилов за процесуално представителство по делото, поради което жалбата е подадена от надлежен процесуален представител на дружеството. С оглед на горното, в съответствие с чл. 23, ал. 6 ЗТР, съдът не следва да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и следователно неправилен се явява изводът в оспореното определение, че жалбоподателят не е изпълнил задължението за представяне на удостоверение за актуално състояние на търговското дружество, което се е отразило на редовността на подадената от него касационна жалба. Предвид изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.