Решение № 5506 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2010 г.

Решение № 5506 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна. Касационният жалбоподател Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна, обжалва решението, постановено по адм. дело № 2405/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменен РА № 180900176/05.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, в частта, потвърдена с решение № 397-А/31.07.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на "Трифонов" ЕООД гр. Бяла, е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер на 15 183,27 лв. и следващите се върху него лихви в размер на 10645,26 лв. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение- като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Трифонов" ЕООД гр. Бяла, чрез процесуалния представител адв. Д. Петкова-Топалова, в писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания, и като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отменил РА № 180900176/05.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, в частта, потвърдена с решение № 397-А/31.07.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на "Трифонов" ЕООД гр. Бяла, е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер на 15 183,27 лв. и следващите се върху него лихви в размер на 10645,26 лв. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените данъчни задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Прието е, че ревизията, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е възложена от компетентен орган, какъвто е и органа издал ревизионния акт, като последния е в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания. Ревизираното лице надлежно е уведомено по реда на чл. 124 ДОПК за установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, дадена му е реална възможност за защита и представяне на доказателства. Съдът приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. Тези изводи на съда са обосновани, не са спорни и не са предмет на касационни оплаквания. При извършената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК било установено от органа по приходите, че за данъчен период 2003 г., по отношение на дружеството "Трифонов" ЕООД, са налице данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, не съответстват на финансовото състояние на ревизираното дружество за данъчния период - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Установено било внасяне на сума в брой в касата на дружеството от едноличния собственик на капитала - Ат. Трифонов - с ПКО № 5/31.05.2003 г. в размер на 70 000 лв., за което била осъществена счетоводна операция дебит по с/ка 501 "каса", "кредит с/ка 107 "сметка на собственика". Установено било, че тези средства фигурират към 31.12.2003 г. като част от кредитното салдо по същата сметка. Съгласно даденото в хода на ревизията обяснение от Ат. Трифонов източници на средствата са заеми - 1. 58800 лв. от Янита Трифонова, 2.5000 лв. от Бисер Вражилов, 3.10 000 лв. от Мариана Ангелова, 4.25000 лв. от Петър Бърдаров, 5. 10000 лв. от Запрян Петров, 6.19800 лв. от потребителски кредит от Банка ДСК и 7. 3000 лв. лични спестявания. Органът по приходите е приел, че внесената сума в касата на дружеството е укрит приход, доход, придобит в резултат на стопанска дейност на дружеството като се приема, че собственикът на капитала не е разполагал със собствени парични средства в съответния размер. Оттам е прието, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2003 г. следва да бъде увеличена и е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 15 183,27 лв. и лихви върху него за периода 01.04.2004 г. - 05.06.2009 г. - 10 645,26 лв. В хода на съдебното производство съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на органите по приходите е да установят алтернативното наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност. Не е било спорно делото, че сумата от 70 000 лв. реално е постъпила и е била налична в касата на дружеството. Обосновано съдът е приел, че е пълно доказано наличието на облигационно отношение между ревизираното дружество и едноличния собственик на капитала - Ат. Трифонов като ФЛ. В тази връзка събраните доказателства са достатъчно и са непротиворечиви. Договорът за заем е реален и влиза в действие от момента на предаване на сумата. Както се посочи по-горе сумата е внесена в касата на дружеството е и била налична като такава към края на финансовия период - 31.12.2003 г. Счетоводно операцията е оформена надлежно. Доказва се наличие на съвпадащи насрещни волеизявления за сключване и действие на договора, имащ двустранен и неформален характер. От страна на заемодателя Ат. Трифонов волеизявлението е изразено чрез внасяне на сумата чрез ПКО в касата на дружеството на 31.05.2003 г. От страна на заемателя "Трифонов" ЕООД, представляван от Ат. Трифонов като управител и едноличен собственик на капитала е налице надлежно оформено, по реда на чл. 134, ал. 1 и чл. 147, ал. 2 ТЗ решение на едноличния собственик, решаващ въпросите от компетентност на ОС /протокол от 30.05.2003 г./, с което Ат. Трифонов като съдружник се задължава за внасяне на парична вноска в размер на 70 000 лв., която не следва да се отразява в капитала на дружеството. Налице са и доказателства за частично погасяване на задължението чрез връщане на заетата сума / РКО № 230/31.1.22005 г./ за 20 000 лв. и РКО № 108/31.12.2007 г. за 10 000 лв./, за което са налице протоколи на ОС. При тези доказателства съдът обосновано е приел за установено, че през м. май 2003 г. съдружникът Трифонов е направил допълнителна парична вноска в размер на 70 000 лв., имаща характер на заем, който е приет и получен от ревизираното лице. Законосъобразно е прието, че допълнителната парична вноска не представлява приход за дружеството предвид т. 2 НСС 18 "Приходи", не представляват и обичайна стопанска дейност за предприятието. Съответно подлежащите на връщане средства като допълнителна парична вноска не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2003 г. Законосъобразни са и направените от съда правни изводи, въз основа на установената от него фактическа обстановка. Съдът е приел, че е останало недоказано наличието на предпоставки за облагане по аналогия, а именно на обстоятелствата и по двете посочени от органа по приходите основания -т. 2 и т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тежест на ревизиращия орган е установяването на тези обстоятелства. Предвид установения произход на внесените средства - 70000 лв., дадени в заем като допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, не е налице укрит приход или доход за дружеството. Няма каквито е да било данни, че тази сума е получена на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. В тази връзка се отбелязва, че при извършената проверка и предвид констатациите по РД и РА не са установени за 2003 г. разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Пак от там е видно и не е спорно, че дружеството е водило редовна счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч, при което по аргумент за противното от чл. 55, ал. 2 ТЗ записванията в търговските книги имат редовна доказателствена материална сила, в частност относно записванията за внесената допълнителна парична вноска през 2003 г. и относно връщане на част от нея през 2005 г. и 2007 г. Доказан е произхода на внесените средствата от едноличния собственик на капитала. Същият, като физическо лице, не е ревизирано лице, поради което произходът на неговите средства е ирелевантен в това производство. Твърдението за несъответствие между декларираните доходи на съдружника и размера на паричната му вноска би било от значение при ревизия на съдружника като физическо лице по ЗОДФЛ. Освен това, при липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. В тази връзка следва да се ценят неоспорените частни диспозитивни документи, въз основа на които се установява получени суми от Ат. Трифонов като заемни средства в размер значително по-голям от внесения от него в касата на дружеството. Ето защо съдът обосновано и законосъобразно е приел, че не са налице предпоставки за облагане по аналогия, а оттам законосъобразно съдът е приел, че не е следвало да се определя данъчна основа за облагане по ЗКПО за 2003 г., различна от тази, декларирана от дружеството. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Касационната жалба се явява неоснователна, а решението, с което е отменен незаконосъобразно издадения РА, като валиден и правилен съдебен акт следва да се остави в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски в полза на коя да е от страните, тъй като касационната жалба е неоснователна, а по делото няма данни ответникът да е направил разноски в касационното производство. Водим от горното, Върховен административен съд, първо "А" отделение