Определение № 193 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 199/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1785 от 02.03.2021 г., подадена от Сдружение „Български футболен съюз“ (БФС), с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните му пълномощници, с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 118 от 24.02.2021 г. по ч.т.д. № 199/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските. Молителят счита, че за производството в касационната инстанция му се следват разноски за платено адвокатско възнаграждение, защото още с отговора на частната касационна жалба своевременно е поискал присъждане на разноски, представил е адвокатско пълномощно и списък по чл. 80 ГПК. Плащането на уговореното адвокатско възнаграждение било извършено по-късно, след подаване на писмения отговор, но същото е реално заплатено преди постановяване на определението по настоящото дело. Молителят представя договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г., сключен между Сдружението и адв. Т. С. Я.-С., с предмет отговор на частна касационна жалба срещу определение № 11859 от 21.08.2020 г. по ч.гр.д. №1522/2020 г. на Апелативен съд – София и уговорено възнаграждение 1 800 лв., платимо по банков път по посочена банкова сметка; платежно нареждане и банкова операционна бележка от 04.12.2020 г. за сумата от 1 800 лв. с наредител Сдружението и получател адв. Я.-С.; извлечение от банковата сметка на Сдружението за същия превод от 04.12.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК. В срок е постъпило становище от насрещната страна – Й. Л. Я., чрез процесуалния му пълномощник. Счита молбата за изменение на определението в частта за разноските за неоснователна поради съображения, че до датата на постановяване на определението, чието изменение в частта за разноските се иска, настоящият молител не е представил доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 118 от 24.02.2021 г. по ч.т.д. № 199/2021 г.по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, не е допуснато касационно обжалване на определение № 11859 от 21.08.2020 г., постановено от Апелативен съд – София, ТО, 3 -ти с-в по ч.гр.д. № 1522/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение № 1340 от 06.03.2020 г. по т.д. № 2532/2019 г. на Софийски градски съд,VІ-23 с-в, за прекратяване на производството по исковете на Й. Л. Я. срещу БФС с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписването с вх. № 2019112104535 по партидата на БФС в ТРРЮЛНЦ, въз основа на взето Решение на Изпълнителния комитет на БФС от 18.10.2019 г., на обстоятелствата, че М. Т. К. е представляващ БФС и заличаването на Б. Б. М. като негов президент, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство и също така е недопустимо и нищожно, както и да се постанови заличаване на същото, съгласно чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото пред касационната инстанция съобразно изхода от спора, като изрично е посочил, че в полза на ответника по частната касационна жалба не следва да се присъждат разноски за възнаграждение за процесуално представителство, доколкото липсва документ за заплащане на такова. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и е доказала извършването на разноски в производството. Когато в договора за правна помощ е указан видът на плащане и същият е по банков път, извършеното плащане следва да бъде установено със съответните банкови документи, а когато възнаграждението е платено в брой, това се отразява в договора за правна помощ, който има характер на разписка, с която се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е платено. В противоречие с гореизложеното, Сдружение „Български футболен съюз“ не е доказало направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство, а само е претендирало присъждането на такива в посочен размер на 1 800 лв. съгласно приложен към отговора списък по чл. 80 ГПК, поради което и ВКС не му е присъдил разноски. Доказателствата за реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., платимо по банков път, представени едва сега с молбата по чл. 248 ГПК не могат да бъдат съобразени, тъй като същите е следвало да бъдат представени преди постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение, за да бъде искането за присъждане на разноски преценено като основателно от ВКС. С оглед изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение