Определение № 290 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2013 г.

Обжалвано е определение с № 1562 от 22.05.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 1536/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 13808 от 16.05.2013 год., депозирана от Д. Й. К. от [населено място] за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на въззивна жалба против решение № 1255 от 28.03.2013 год. по гр.дело № 17588/2012 год. по описа на Пловдивския районен съд, VІІ-ми състав. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. Й. К., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно и несъобразено с икономическата обстановка в страната както и минималните изисквания за покриване на нуждите му тъй като сам заплаща ел.ток, за който се изразходват по-голяма част от доходите му като нуждите от първа необходимост и храна покрива при наличие на средства. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от приложената декларация за материално и гражданско състояние се установява, че молителят е в трудоспособна възраст, здрав и получава доходи от заплата в размер на 384 лева месечно, няма задължения за издръжка на други лица, притежава ½ идеална част от апартамент в [населено място],[жк][жилищен адрес] на І-я етаж. Направен е извод, че разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса от 25 лева за разглеждане на въззивната му жалба, поради което молбата като неоснователна е оставена без уважение. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението е законосъобразно. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил изискванията на т.1-6 от чл.83, ал.2 ГПК като е направил обоснован извод, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на 25 лева държавна такса. Оплакванията, изложени пред настоящата инстанция, не променят правилните констатации на окръжния съд, поради което частната касационна жалба следва да се остави без уважение, а определението – потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение