Определение № 338 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2019 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от 11.03.20г. от О. Л. Н. чрез адв. А. Д. с искане за допълване на постановеното по делото решение №.8/4.03.20 в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разходи в общ размер на 9000лв. платен адвокатски хонорар. Моли се за присъждането им. „Боляри“ ЕАД, [населено място], не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в отговора на молбата за отмяна пълномощникът на О. Н. адв.Д. е направила искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие /от 18.09.19/, удостоверяващ заплащането на 9000лв. адвокатско възнаграждение по делото, като списъкът с разноски е инкорпориран в отговора. „Боляри“ЕАД не е взело становище по тях и не е направило възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с решението. Поради това молбата за допълването му е основателна и следва да се уважи – като, предвид липсата на възражение за прекомерност, се присъдят направените от О. Н. разноски в пълния им размер - 9000лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,