Определение № 11526 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. М. от гр. София срещу Определение № 7839 от 14.07.2025г. по адм. д. № 6395/2025 г. на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. срещу Определение № 14110 от 24.04.2025 г. по адм. д. № 12973/2024 г. на Административен съд София - град и е прекратено производството по делото. Наведени са доводи за неправилност на определението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяната му. Ответникът по частната жалба - директорът на ТП на НОИ Перник с писмен отговор оспорва основателността й. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на М. срещу Определение № 14110 от 24.04.2025 г. по адм. д. № 12973/2024 г. на Административен съд София - град и е прекратил производството по делото. Изложил е мотиви, че когато административното производство се прекратява при условията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдебният контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е уреден в нормата на чл. 88, ал. 3 от АПК. Посочил е, че съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му от съответния съд с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Отбелязано е, че определението на административния съд, с което той решава въпроса по същество е окончателно. В тази връзка, правилно тричленният състав на ВАС е извел извод, че не е овластен да разгледа жалбата на М. срещу определението, постановено по този ред, тъй като законът изрично е регламентирал необжалваемост на категорията съдебни актове, сред които попада то. Изрично е посочено, че в приложимия процесуален закон се съдържат императивни правила, изключващи инстанционен контрол на визираните актове. Определението на тричленния състав е правилно. Обосновани и правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че след като законът е предвидил едноинстанционен съдебен контрол на оспорения административен акт, обжалваното в производството пред ВАС определение на АССГ не подлежи на преразглеждане. В този смисъл е и установената съдебна практика. Предвид изложеното, обжалваното в настоящото производство определение не страда от твърдените в частната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,