Определение № 60223 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 947/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Х. Б. Ц., чрез адв. Д. Т., за изменение на определение 60222/18.06.2021 г., постановено по гр.д. № 947/2021 г., в частта за разноските. С него съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 1214/15.10.2020 г. с характер на определение в частта по чл. 274, ал. 2 ГПК, постановено по въззивно гр.д. № 283/2020 г. на Софийски апелативен съд, и като го е отменил, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Б. Ц. сумата в размер на 263,97 лв. – сдебноделоводни разноски, сторени в първа инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ПРБ да заплати на Ц. съдебноделоводни разноски по частната жалба в размер на 315 лв. Молителят Х. Ц. твърди, че ВКС в своето определение, постановено по настоящото частно гражданско дело, присъдил на страната разноските, направени в производството по гр.д. № 1871/2018 г. на първостепенния СГС и тези по частното касационно производство, но пропуснал да включи и разноските, направени в производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК от 07.11.2019 г. на СГС пред въззивния САС, както следва - 15 лв. платена държавна такса и 400 лв. платен адвокатски хонорар. Препис от молбата е връчена на насрещната страна – Прокуратурата на Република България. Не е постъпил отговор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и изхожда от легитимирана страна, но се явява недопустима, на осн. чл. 80, изр. 2 ГПК. Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Няма пречки да бъде инкорпориран и в жалбата като част от нея, стига да описва по вид и размер всички претендирани разноски. Ако последното не е сторено и при липсата на изричен списък, не може да се приеме, че страната е изпълнила задължението по чл. 80 ГПК. Случаят е такъв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение