Определение № 3507 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2252/2025 г.

Производството е по чр. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕкоБум„ ЕООД и М. Г. П. против определение № 1494/06.06.2025г. по ч.гр.д.№ 1111/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите частна жалба срещу определение № 3830/26.02.2025г. по гр.д. № 1840/2025г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане искането на същите, за спиране, по реда на чл. 420 ГПК, изпълнението на заповед за незабавно изпълнение № 34943 по гр.д.№ 63817/2024 г. на Софийски районен съд, за което е образувано изпълнително дело № 202472804007489 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 на КЧСИ. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение по съображения, относими към законосъобразността на самата заповед за незабавно изпълнение, както и с доводи за недопустимост на определение № 4797/11.03.2025г. по ч.гр.д.№ 1840/2025г. на Софийски градски съд, с чието постановяване въззивният състав е обосновал липса на правен интерес от въззивно обжалване. Тази недопустимост извеждат от обстоятелството, че при вече инициирана жалба срещу определение № 3830/26.02.2025г. по ч.гр.д.№ 1840/2025г. на СГС, постановилият го състав не е изчакал резултата от това обжалване, за да се произнесе с определение № 4797/11.03.2025г.. Според страната съдът е следвало да процедира в съответствие с предвиденото в чл. 277, пр. второ ГПК. Извън преждепосоченото, жалбоподателите не навеждат доводи за неправилност на извода за липса на правен интерес от подаването на настоящата им жалба, с оглед предмета на произнасяне по двете дела. Излагат съображения за основателност на искането за спиране и претендират постановяването му в настоящото производство. Ответната страна - „ Лайт Финанси „ ООД – оспорва частната жалба като недопустима, в евентуалност – като неоснователна. Недопустимост е мотивирана с оглед формулираните въпроси, в представено от жалбоподателите изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, каквото настоящото производство – по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не ал. 3 ГПК – не изисква. По същество страната се позовава на обстоятелството, че отправеното от жалбоподателите искане за спиране на изпълнението, с частната им жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, адресирана до Софийски градски съд, не съставлява искане по чл. 420 ГПК, компетентността по което е на заповедния съд. Споделят се изцяло съображенията на въззивния съд за липса на правен интерес. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че чадстната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на производството във въззивна инстанция съдебен акт, съгласно чл. 275, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното: Със заповед за изпълнение на парично задължение № 34943 по гр.д.№ 63817/2024г., Софийски районен съд е разпоредил „ЕкоБум“ ЕООД и М. Г. П. да заплатят на „Лайт Финанси„ ООД суми от изискуеми главница и акцесорни вземания, на основание договор за бизнес кредит № 257/30.08.2022г. и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, на основание чл. 418, ал. 1 ГПК. Образувано е изпълнително дело № 20247280400748 при ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 на КЧСИ. „ЕкоБум„ ЕООД и М. П. са обжалвали разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 63817/2024 г. на Софийски районен съд, по която частна жалба вх. № 18123/20.01.2025г. е образувано ч.гр.д.№ 1840/2025г. на Софийски градски съд. В частната им жалба е предявено искане за спиране изпълнението по образуваното изпълнително дело до произнасяне на съда с влязло в сила съдебно решение. С определение № 3830/26.02.2025г. по ч.гр.д. № 1840/2025г., Софийски градски съд е оставил без разглеждане искането за спиране изпълнението по изпълнително дело № 20247280400748 на ЧСИ Дияна Колева, по съображения, че компетентен за произнасяне по същото, съгласно чл. 420 ГПК, е съдът издал заповедта за незабавно изпълнение или – при образувано исково производство – съдът, пред който е предявен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. С последващо определение № 4727/11.03.2025г. по същото дело Софийски градски съд е потвърдил разпореждането от 06.11.2024г., съдържащо се в издадената по ч.гр.д .№ 63817/2024г. на Софийски районен съд заповед № 34943, с което е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист. В частната жалба срещу определение № 3830/26.02.2025г. по ч.гр.д. № 1840/2025г. на Софийски градски съд, жалбоподателите са формулирали петитум за отмяна на атакуваното определение и постановяване спиране изпълнението по изп. дело № 20247280400748 при ЧСИ Дияна Колева до произнасяне на Софийски градски съд по частната им жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. С тук атакуваното определение на Софийски апелативен съд е прието, че предвид междувременното постановяване на определение № 4727/11.04.2025г. е отпаднал правния интерес на „ЕкоБум“ ЕООД и М. Г. П. от атакуване на определение № 3830/26.02.2025г. Съдът е възприел поисканото спиране, като такова при условията на чл. 277, пр. второ ГПК, очевидно с оглед формулирания в частната жалба петитум, некореспондиращ с възприетия от Софийски градски съд, поради което e приел, че правен интерес от постановяването му страните имат до приключване на спора в производството, по което е предявено искането – това по обжалване разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. С приключване на проверката по законосъобразността на същото, според състава на Софийски апелативен съд, е отпаднал и правния интерес от спирането, като заявено при условията на чл. 277, пр. второ ГПК. Изрично е посочил, че спиране при условията на чл. 420 ГПК / като каквото не е квалифицирал настоящото / предполага производство пред заповедния съд, висящо и понастоящем. В настоящата частна жалба изрично е посочено, че по молба вх. № 53887/14.02.2025г. / копие от която се намира на лист 55 по номерацията на ч.гр.д.№ 1840/2025г. на Софийски градски съд, именувана възражение и адресирана до заповедния съд, с която е претендирано спиране на изпълнението, на основание чл. 420 ГПК / няма произнасяне. При така установеното, настоящият състав намира следното: Неправилно въззивният съд е преценявал правен интерес от частната жалба спрямо искане, различно от изначално предявеното и възприето от Софийски градски съд, на различно правно основание. При предявено искане за спиране по чл. 420 ГПК – ползващо длъжника до постановяване на решение по чл. 422 ГПК относно съществуването на вземането на кредитора / каквато квалификация е възприел Софийски градски съд, с оглед формулировката на исканото спиране – до влизане в сила на съдебно решение по спора /, въззивният съд се е произнесъл по такова за спиране изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, до приключване на производството по обжалване разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 420 ГПК се явява специална спрямо тази на чл. 277, пр. второ ГПК, поради което кумулативното разглеждане на претенции и на двете основания е изначално недопустимо. Поради това, независимо от формулирания в частната жалба, несъответен на отправеното до съда искане за защита петитум, въззивният състав, с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса и вече въведения с частната жалба по ч.т.д.№ 1840/2025г. на СГС предмет на спора, е следвало да се произнесе по частна жалба срещу оставена без разглеждане частна жалба на страните по искане за спиране, основано на чл. 420 ГПК, съобразявайки че: 1/ по инкорпорираното в жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение искане за спиране по чл. 420 ГПК, Софийски градски съд е дължал единствено препращането му на заповедния съд, като компетентен да се произнесе по същото, в който случай разпореждането му не би било преграждащо и подлежащо на обжалване. Действително, предвид подадената молба вх. № 53887/14.02.2025г., копие от която се намира на лист 55 по номерацията на ч.гр.д.№ 1840/2025г. на Софийски градски съд, висящо производство по която самите жалбоподатели не оспорват, адресирана до компетентния заповеден съд / като липсата на компетентност е единственото съображение на СГС, за оставяне без разглеждане адресираното до него идентично искане / е спорен интереса на жалбоподателите ,от препращане на компетентния за това заповеден съд искането им за спиране по чл. 420 ГПК, инкорпорирано в частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Това е така независимо, че е депозирано по-рано от молбата от 14.02.2025г., като се има предвид, че с измененията обн. ДВ, бр. 100/20.12.2019г., е отпаднал срока за предявяването му, съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК в предходната й редакция - в рамките на срока за подаване на възражение срещу заповедта, поради което би било без значение коя от датите на депозиране предполага допустимо произнасяне, спрямо момента на връчване заповедта на страните. Тези обстоятелства въззивният съд е следвало да съобрази, но произнасяйки се по същество по подадената частна жалба, доколкото формалните процесуални предпоставки за нейното предявяване са били налице, вкл. преграждащ разглеждането на отправено до съда искане съдебен акт, въпросът за правния интерес по което е въпрос по допустимостта на производството изначално, а не единствено на това пред Софийски апелативен съд. Доколкото произнасянето му е в несъответствие с действителното правно основание на предявената претенция – чл. 420 ГПК – актът му се явява недопустим и подлежи на обезсилване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение