Решение № 4999 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. срещу решение № 25174/23.07.2025 г., постановено по адм. д. № 4270/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба на А. Г. М. се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като се оспорва изцяло отхвърлянето на иска и се твърди че съдът не е съобразил всички релевантни обстоятелства и доказателства. Иска се уважаване на исковите претенции изцяло. Ответникът по касационната жалба Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна и поддържа, че решението е правилно, като излага доводи, че липсват предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че С Предложение рег.№11-04-9/07.02.2020г., с допълнение от 14.02.2020г., министърът на правосъдието е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ на ищецът А. М., в качеството му на съдия от [заличен текст], за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради накърняване престижа на съдебната власт. На заседанието на 31.08.2021 г. по Протокол № 31 по т. 2.3 Съдийска колегия /СК/ на ВСС не е приела предложението за налагане на дисциплинарно наказание, като на основание чл. 33, ал. 4 е счела предложението за освобождаване на ищеца от длъжността „съдия“ е отхвърлено. След това, на заседание на СК на ВСС на 19.10.2021г. по протокол № 36 по т.4 по направено предложение от член на СК на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е взето решение „Не приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20% за срок от една година“ на А. М. - съдия в [заличен текст]. Министъра на правосъдието е подал жалба срещу това решение, но същата е отхвърлена с решение №1245/10.02.2022г. по адм.д.№11419/2021г. на ВАС-Шесто отделение, оставено в сила с Решение №7112/14.07.2022г. Разпитаните по делото свидетели установяват психическото и здравословно състояние на ищеца след направеното от министъра на правосъдието предложение за освобождаване на съдия М., както и останалите твърдени от него обстоятелства, свързани с негативните изживявания и отрицателни емоции, претърпени от него, които са основани4е да се твърди, че са налице неимуществени вреди. Административният съд е отхвърлил и двата предяви иска, поради липсата на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган, които да са причинили твърдените вреди. Въпреки установеното наличие на негативно засягане, доколкото е липсвало индивидуален административен акт или друго незаконосъобразно действие или бездействие, то предявените пред него искове са счетени за неоснователни. Решението е правилно. Съдът е проявил процесуална активност, събрал е относимите към делото доказателства и правилно е анализирал доказателствата в светлината на твърденията на страните като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя и не следва да повтаря. Действително не се установява наличието на незаконосъобразен административен акт, който да е бил отменен по съответния за това ред. Предложението на министъра на правосъдието слага началото на едно дисциплинарно производство и като акт на орган на държавна власт представлява административен акт, но не от категорията на индивидуалните административни актове по чл. 21 АПК, които могат след отмяната им по съответния ред да са основание за търсене на отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ. Същото може да се каже и за жалбата му срещу решението на СК на ВСС да не бъде налагано наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение“, а в този случай предложението за образуване на второ дисциплинарно производство дори не е било направено от министъра. При липсата на една от предпоставките за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, АССГ правилно е отхвърлил и двата иска на А. М. срещу министерство на правосъдието като неоснователни. С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при обоснованост на фактическите изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. По направеното искане за присъждане на разноски на ответника, съдът намира, че следва да му присъди евровата равностойност на 100 лв. за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2 АПК