Решение № 103 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7250/2013 г.

Решение № 103 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7250/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. В. срещу въззивно решение № 331 от 15.07.2013 г. по възз. гр. д. № 465/2011 г. на Добричкия окръжен съд, в което с решение № 367 от 30.09.2013 г. е поправена явна фактическа грешка в собственото име на ищцата, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. Касационно обжалване е допуснато с определение № 43 от 29.01.2014 г. обжалваната част, 1) с която с него е отменено решението на Добричкия районен съд в една част и вместо него е постановено друго от въззивния съд, с което са отхвърлени исковете на Ц. Й. В. срещу Б. М. И., заместен от датата на смъртта му 9.11.2010 г. от К. Б. И. и Ю. Б. С. с правно основание чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от 204 кв. м /400 (също идеални части) от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място] - дворно място с площ 285 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от сгради с площ 47 кв. м, 12 кв. м и 9.9/30 ид. ч. от сграда с площ 30 кв. м и в 2) с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на Ц. Й. В. срещу Б. М. И., заместен от датата на смъртта му х.хх.хххх г. от К. Б. И. и Ю. Б. С., с правно основание чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от 105 кв. м в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к. к. на [населено място], и Ц. Й. В. е осъдена за разноски. Касационно обжалване е допуснато по правния въпрос: дали съдът е следвало да разгледа и се произнесе по оттеглено от правоприемниците на първия починал ответник негово възражение срещу иска - за наличие на неформално споразумение, представляващо основание за упражняване на владение и придобиване по давност на право на собственост и дали при оттегленото възражение е законосъобразно съдът да установи изтекла придобивна давност, за който е прието, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С определение № 43 от 29.01.2014 г. касационните жалби на Ю. Б. С. и К. Б. И. са оставени без разглеждане, определението е влязло в сила. В тези жалби се съдържат доводи за основателност на касационната жалба на Ц. В., които са относими към нея. С определение № 637/21.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7249/2013 г. на ВКС, I г. о. настоящият състав е присъединил за разглеждане по настоящото гр. д. № 7250/2013 г. по описа на ВКС, I г. о. частната жалба на Ц. Й. В. срещу определение № 657 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 465/2011 г. на Добричкия окръжен съд, г. о., с което е отхвърлена молбата и за изменение и допълнение на решение № 331 от 15.07.2013 г. по делото в частта по разноските. Насрещната страна по частната жалба Д. Г. И. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. По правния въпрос: По процесуалноправния въпрос настоящият състав намира, че направените възражения срещу иска са оттегляеми, като ГПК не предвижда изискване за съгласие на насрещната (ищцовата) страна за оттеглянето на възраженията срещу иска, каквото предвижда разпоредбата на чл. 232 ГПК при оттегляне на иск. От това следва, че при извършено надлежно оттегляне на възраженията, съдът би следвало да бъде сезиран с оттеглянето и десезиран с възраженията, при което няма право да разглежда възраженията. Когато е оттеглено възражение за придобивна давност с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът няма право да го разглежда поради правилото на чл. 84 ЗС вр. чл. 120 ЗЗД, че придобивната давност не се прилага служебно. По основателността на касационната жалбата и на основание чл. 295 ГПК: За да постанови решението в допуснатата до обжалване част, въззивният съд е приел, че процесуалните правоприемници на първия ответник К. Б. И. (починал на х.хх.хххх г.) са оттеглили с молба от 19.04.2013 г. на л. 65 - 66 от възз. дело правопогасителното възражение - за изтекла в полза на наследодателя им по време на втория му брак давност относно спорната 1/2 ид. ч. от постройките и от поземления имот, а ответникът Д. И., която също е заявила правопогасителното възражение за придобивна давност, го подържа. Въззивният съд обаче е разгледал правопогасителното възражение и по отношение на оттеглилите го правоприемници и го е намерил за основателно - че по силата на съгласието на бившата съпруга Б. И. е изменил основанието на упражняваната върху имота фактическа власт върху нейния дял и от държател е станал владелец на същия и въз основа на него Б. И. и Д. И. са придобили на основание чл. 79, ал. 1 ЗС спорната 1/2 ид. ч. от процесния имот, а въззивницата Ц. В. е загубила правото си на собственост върху тези обекти. Въз основа на основателността на възражението въззивният съд е намерил за неоснователни исковете на Ц. Василева срещу К. И. и Ю. С. По доводите за незаконосъобразност на въззивното решение: Както е прието и в определение № 43 от 29.01.2014 г. настоящият състав намира за неоснователен довода за недопустимост на решението поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по предявените искове за 1/2 идеална част от дворното място и постройките, т. к. въззивният съд се е произнесъл за част от спорното право (не се е произнесъл по цялото искане - сборът от дробите е по-малък от 1/2), а ищецът не е поискала допълване на решението в преклузивния срок за това, установен с правилото на чл. 250 ГПК. С оглед отговора на изведения правен въпрос, настоящият състав намира за основателен доводът, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е разгледал оттеглено от правоприемниците на починалия ответник възражение за придобивна давност за частите от спорното право, на които са правоприемници (по 1/3). Основателен е и доводът, че въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон - на чл. 84 ЗС вр. чл. 120 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като въз основа на извод за основателност на оттегленото възражение е приел, че ищцата не е собственик на съответната на правата на К. И. и Ю. С. по 1/6 ид. ч. от процесния имот (по 1/3 от 1/2 ид. ч.) и е отхвърлил исковете за тази част. Поради този извод (че въззивният съд е бил десезиран от възражението за придобивна давност за частта на К. И. и Ю. С.) и поради допускането на касационно обжалване по отношение на тази част от решението, не следва да бъдат обсъждани следващите доводи за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилност на извода за изтекла в полза на Б. И. придобивна давност за частите на правоприемниците му К. И. и Ю. С. От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно в допуснатата до обжалване част. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да се произнесе по основателността на исковете на Ц. Й. В. срещу К. И. и Ю. С., като правоприемници на Б. И. По същество: К. И. и Ю. С. са правоприемници на Б. И. с права по 1/3 част от имуществото му или по 1/6 ид. ч. от процесната 1/2 ид. ч. от имот. При извод, че въззивният съд не е имал правомощие да разгледа възражението, от което е бил десезиран от К. И. и Ю. С. за тяхната част от спорното право и че е допуснал нарушение на материалния закон, като е отхвърли исковете поради основателността на възражението, следва извод, че решението е неправилно в частта, с която исковете на Ц. В. срещу К. И. и Ю. С. са отхвърлени за по 1/6 ид. ч. от процесната 1/2 ид. ч. от имот. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Като последица от уважаването на исковете и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен констативният нотариален акт № 193, том Х, рег. № 14285, дело № 1822/2007 г. на нотариус с регистрационен номер № 160 с район на действие на Добричкия РС за частта за 1/6 ид. ч. от признатите на Б. И. права. По основателността на частната жалба: С определението от 30.12.2013 г. е отхвърлена молбата на Ц. В. за изменение и допълнение на решение № 331 от 15.07.2013 г. по делото в частта по разноските. Въззивният съд е приел, че молителката Ц. В. е заявила искане за присъждане на разноски своевременно, но тя няма право на разноски, включително за ВКС, защото при новото разглеждане делото е решено от въззивния съд с частичен отказ и с частично отхвърляне на предявените от нея искове. Въззивният съд е приел, че Д. И. също своевременно е направила искане за разноски и като правоприемник на Б. И. има право на 1/3 част от направените от него разноски и че при съобразяване на вносните бележки правилно е изчислено, че тя има право на 1/3 от 683.18 лева. Частният жалбоподател Ц. В. твърди, че въззивният съд не е съобразил липсата на представени от Д. И. описи (списъци) за разноски, както и че незаконосъобразно въззивният съд не е присъдил на Ц. В. разноски за първата касация на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, за които е представен опис и доказателства за размер от 1 291 лева. С решението си настоящият състав намира исковете на Ц. В. за основателни общо за 1/3 част от 309/400 ид. ч. (204 + 105/400) от процесната 1/2 ид. ч. от имот. От изложеното следва основателността на искането на Ц. В. за присъждане на разноски в размер на 1/3 част от признатите и от първоинстанционния съд разноски в размер на 118.02 лева - 39.34 лева. Искането на Ц. В. за присъждане на разноски за първото касационно производство е основателно за сумата 332.43 лева (1/3 част от 309/400 от 1 291 лева - 91 лева - д. т. и преводни такси и 1200 лева адвокатски хонорар, съответно на опис на л. 135 от възз. дело). От тази сума и съразмерно на правата си К. И. и Ю. С., които са конституирани в първото касационно производство, следва да бъдат осъдени да заплатят на Ц. В. по 55.40 лева, а Д. И. - 221.62 лева. Основателно е и искането на Ц. В. за присъждане на разноски за въззивното производство за сумата 191.72 лева (1/3 част от 309/400 от платените 744.53 лева - 164.53 д. т., 100 лева депозит за в. л. и 480 лева адвокатски хонорар, съответно на опис на л. 140 от възз. дело). Доводът на Ц. В. за незаконосъобразното присъждане на разноски на Д. И. поради ненаправено искане за това и непредставянето на опис е неоснователен, т. к. направеното искане и представянето и приемането на опис е отразено в протокола от последното съдебно заседание на 24.06.2013 г. (л. 153). Въззивното решение не е отменяно в частта по исковете на Ц. В. срещу Д. И., поради което няма основание за намаляване на размера на присъдените и разноски. В обобщение: частната жалба е частично основателна, обжалваното определение следва да бъде отменено, а въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като Д. И. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. В. сумата 39.43 лева разноски за първоинстанционното производство и сумата 221.62 лева за първото касационно производство, а К. И. и Ю. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на Ц. В. по 55.40 лева за първото касационно производство. Ц. В. претендира разноски и за настоящата инстанция в размер на 1009.14 лева (30 + 56.14 + 15 лева д. т., 8 лева преводни такси и 900 лева адвокатски хонорар), за които е представила списък, платежи документи и адвокатско пълномощно, в което е отразено уговарянето и заплащането на хонорара. С оглед изхода от това производство (уважаването на исковете и срещу К. И. и Ю. С.). Съдът намира искането и за основателно за по 1/6 от направените разноски за държавни такси в размер на по 168.19 лева срещу всеки един от двамата К. И. и Ю. С. В настоящото производство не са разглеждани искове срещу Д. И., поради което тя не следва да бъде осъждана за разноски. С оглед изхода от спора (уважаването на исковете срещу тях) насрещните страни К. И. и Ю. С. нямат право на разноски. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът,