Определение № 240 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 886/2015 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Я. Д. и К. В. К. против решение № 419/15.10.2014г. по гр.д.№ 660/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 04.06.2014г. по гр.д.№ 633/2012г. на РС-Харманли. С последното е призна то за установено по отношение на касаторите, че ищецът К. С. Д. е собственик на У ПИ I-46 в кв.5 по плана на [населено място] камък, [община] със застроен а и незастроен а площ от 1370 кв.м., ведно с построената в имота стопанска постройка с площ 200 кв.м. и УПИ ІІ-46 в кв.5 по същия план застроен и незастроен с площ от 1704 кв.м., ведно с построените в имота ж илищна сграда с площ 100 кв.м., стопанска постройка с площ 50 кв.м. и стопанска постройка с площ 80 кв.м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи придобивната давност, противоречие с процесуалните правила поради не обсъждане на всички гласни доказателства и необоснованост на извода, че са налице и двата елемента от фактическия състав на придобивната давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, свързани с института на придобивната давност и елементите от фактическия състав на този придобивен способ както и за това дали те трябва да бъдат доказани пълно и главно. Твърди се противоречие със задължителната съдебна практика, която се цитира и представя. Ответникът по касация оспорва жалбата, счита, че е доказал и двата елемента на придобивната давност и е придобил правото на собственост, а решението е постановено в съответствие със закона и съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Ищецът е твърдял в исковата молба, че е сключил устен договор за продажба с В. К. К., починал в хода на процеса на 21.11.2012г. на двата процесни имота, като са уговорили начин на разсрочено плащане в пари и в натура и от момента на първото плащане – 1997г. той установил владение върху имота. Това твърдение се установява от разпитаните пред РС седем свидетеля К. А., К. М., Д. С., М. С. Г., Д. Д., Д. М. и Т. Г.. Всички те установяват, че ищецът К. С. е установил фактическа власт още 1997-1998г., че е имал отношения с В. К. К. за плащане на имота, че му едал три крави и му е гледал агнета, че е имало изявления от съпругата му Н. К., починала на 22.11.2012 г., че К. вече е длъжен да плаща данъците за имота. Тези свидетели са хора от селото, в което се намира имота – съседи, без родство със страните. По делото е установено, че наследодателя на ответника не е имал нотариален акт и през 2005г. са предприети действия по снабдяване със скица и данъчна оценка. Безспорно е, че ищеца е открил на свое име партида за заплащане на ел.енергията и В и К услугите. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е установил фактическа власт върху имотите, предмет на спора по силата на уговорка за продажба с В. К. К., извършено е разсрочено плащане по уговорения начин и никой друг не е предявява л никакви претенции към имота, няма данни предишните собственици да са демонстрирали поведенике което да оспорва правото на собственост на ищеца. Напротив, изявлението при уреждане на сметките, на съпругата на Н. К., че сега вече К. е собственик и той ще плаща разноските по имотите е преценено като директно признание за придобитите права върху имота от ищеца. Бившите собственици В. К. и съпругата му Н. К. след 1997 г. се преместили в С. и повече не посещавали тази недвижимост, а това, че ищеца е разкри л партиди за ползване на вода и ел.енергия на свое име отразява намерението му за своене. Затова е направен извод, че от 1997 г. досег а ищецът е установил и упражнявал спокойно, демонстрирано и категорично владение, като ясно е обективирал това, че се счита собственик на процесните имоти и т ова му поведение е възприето от хората в цялото населено мяст о – те го считат собственик. Изводът за придобиване по давност е формиран въз основа на посочените седем свидетели. Показанията на втората група свидетели – В., Ж. и С. са преценени като разнопосочн и, резултат не от директни наблюдения. Предриетата активност през 2005 г. между страните за оформяне на договорки те в нотариален акт демонстрира само придържането към договорката от 1997 г., но предвид на останалите доказателства, не може да се счита като оспорване или признаване правото на собственост на ищеца. Поставеният въпрос за елементите на фактическия състав на придобивната давност не са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Доказани са и двата елемента на владението от безпротиворечивите показания на разпитаните седем свидетеля. Преценени са показанията на тримата свидетели доведени от ответниците В. и Ж. и С., които заявяват, че от две години знаят К. да ползва имота. Първият от дамата обаче обяснява, че рядко си ходел на село, а бил кметски наместник в периода 2003-2007г., а втория обяснява, че има влошени отношения с ищеца и не си говорят. Свидетеля С. разказва как майката на ответника му поръчала да изкара данъчна оценка и трябвало да се плати някаква сума, която получил от нея. От тези обстоятелства не може да се направи извод за признание правата на ответника от ищеца. Възивната инстанция не е кредитирала тези показания и се е обосновала защо. Следователно не отговаря на материалите по делото твърдението на жалбоподателите, че не е доказано главно и пълно давностно владение, упражнявано в продължение на повече от десет години. Това твърдение се опровергава от събраните доказателства. Поставеният въпрос е относим към спора, предмет на предявения иск, но изводите на съда кореспондират на доказателствата и не са в противоречие с цитираната и представена съдебна практика. С Р № 636/14.12.2003г. по гр.д.№ 144/2003г. на ВКС І гр.о. е прието, че съпругата на наследодател не е могла да придобие правото на собственост по давност докато трае брака, тъй като между съпрузи давност не тече – чл. 115 б. „в” ЗЗД. Този въпрос е неотносим към настоящия спор. Решение № 128/09.05.2011г. по гр.д.№ 538/2010г. ІІ г.о. е по въпроса за доказателствената сила на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка. По настоящото дело наследникът на В. К. се е снабдил с нот акт по обстоятелствена проверка, но констатациите на нотариуса са оспорени и опровергани, тъй като е установено, че фактическа власт върху имота не е упражнявал бащата В. К., който със семейството си се преместил да живее в [населено място], което обяснява дори доведеният от ответниците свидетел Д. Т. Д., а в имота се нанесъл от 1997-1998г. ищеца К. С... Вторият разгледан въпрос в това решение е дали позоваването на придобивна давност е елемент от фактическия състав за придобиване на вещното право. С ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС се разреши дългогодишният спор в теорията и съдебната практика относно това, дали с изтичане на изискуемият се от закона срок на владение автоматично се придобива правото на собственост. Прие се, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност, а е само процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Поради това, че цитираното решение по чл. 290 ГПК не отразява актуалната задължителна съдебна практика, формирана с ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС, то не обосновава допълнителното основание за допускане до касация. Същото се отнася и за Р № 225 от 18.03.200г. по гр.д.№ 862/2008г. на ВКС І гр.о., което е постановено по отменения ГПК и според ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика. С Р № 382/24.06.2010г. по гр.д.№ 323/2009г. І гр.о. е посочено, че предпоставките за придобиване на имот по давност следва да се докажат главно и пълно. Такова доказване е проведено по настоящото дело и въззивното решение не е постановено в противоречие с това решение. Владението, което ищеца е упражнявал не е било скрито от бившите собственици К.. По делото се установяват изявления от съпругата, с които тя признава правата на К. С., а се установява и че след завладяване на имота от С., по поръчка от К., той отглеждал за тях агнета на друго место. Тези действия установяват изявяване на владението пред бившите собственици. С Р № 110/05.03.2009г. по гр.д.№ 4771/2007г. на ІV гр.о. е прието че владението е непротивопоставимо на лицето, по отношение на което то е скрито. Този правен извод е неотносим към фактите по настоящото дело, а цитираното решение е по отменения ГПК. По изложените съображения, по поставения въпрос не се допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с актуалната съдебна практика, а представената такава е неотносима към фактите по настоящото дело. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение