Определение № 60228 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. Д. И., чрез адв. С. Н. за отмяна на влязло в сила определение № 260133/09.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 473/2020 на Варненския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане № 3347/18.06.2020 г. по в. гр.д. № 2206/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което е върната жалбата на молителя срещу решение № 458/11.04.2019 г. по в. гр.д. № 2206/2018 г. на Окръжен съд Варна, постановено в производство по чл.463 ГПК. В молбата за отмяна се поддържа, че по отношение на определението на Варненския апелативен съд и на потвърденото с него разпореждане на Окръжен съд Варна, чиято отмяна се иска, е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяната им, тъй като молителят е бил лишен от възможност да участва в делото в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с връчването и получаването на съдебни книжа чрез надлежно упълномощен представител. Ответникът по молбата – „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал отговор, в който заявява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Останалите ответници по молбата не са взели становище в срока по чл. 306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на частна жалба, депозирана от молителя срещу решението на Окръжен съд Варна, постановено в производство по чл. 463 ГПК е редовна, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска, в рамките на установения в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен преклузивен срок от узнаването му. Молбата обаче е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с атакуваното определение на Варненския апелативен съд, постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК, не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито актът попада в обхвата на преграждащите хода на делото определения по т.6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС /не е определение за прекратяване на делото поради отказ от иска/. Процесуалният закон не предвижда постановеното определение на апелативния съд, с което се потвърждава разпореждане за връщане на жалба срещу решение на окръжния съд в производство по обжалване на извършено разпределение, да бъде обект на последващ инстанционен контрол - чрез обжалване пред ВКС с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК или на извънинстанционен такъв - чрез молба за отмяна. Ето защо, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение