Определение № 9554 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от К. В. В., [ЕГН], от гр. Перущица, против определение № 3314/23.03.2026 г. по административно дело № 218 по описа на Административен съд Пловдив за 2025 г., с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита във връзка с обжалване на постановеното по адм.д.№ 218/ 2025 г. решение. Прави искане определението да бъде отменено и да се допусне правна помощ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм.д.218/2025г. по описа на АС-Пловдив се е развило по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.94, ал.1 и чл.92 от Закона за противодействие на корупцията(ЗПК). С пълномощно от 06.01.2025 г. жалбоподателят е упълномощил „Адвокатско дружество Демерджиев, Петров и Баев“ под т.1 да изготви и подаде от негово име и за негова сметка жалба до Административен съд – Пловдив срещу решение № РС-461-24-138/ 25.11.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията, както и да го представлява процесуално до окончателното приключване на делото във всички инстанции. Представено и е пълномощно, по силата на което със същите права адвокатското дружество е преупълномощило адвокатите Г. Баев, П. Карева и Д. Урумова. В съдебните заседания жалбоподателят е представляван от адв. Баев. Няма данни посоченото пълномощно да е оттеглено. Постановеното по делото съдебно решение е връчено лично на жалбоподателя на 04.03.2026г., като на 18.03.2026г. подава молба за представяне на безплатна правна помощ във връзка с обжалване на съдебното решение. За да остави без уважение искането на В. за предоставяне на правна помощ съдът е посочил, че същият е упълномощил адвокат за процесуално представителство до окончателно приключване на делото във всички съдебни инстанции, като пълномощното не е оттеглено, както и че няма подадена касационна жалба, поставяща началото на касационното производство. Съдът е анализирал нормите, уреждащи предоставянето на правна помощ по чл.21, т.2 от Закона за правната помощ(ЗПП) и е направил извод, че молбата е неоснователна, поради което е отхвърлил искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Правна помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Безспорно е, че жалбоподателят има сключен договор за процесуално представителство до приключване на съдебното производство пред всички съдебни инстанции, поради което разполага с правна помощ за реализиране на правата си и това е решаващо за отхвърляне на искането му. В конкретния казус не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 от ЗПП. Правна помощ се предоставя единствено на физически лица, отговарящи на законовите предпоставки в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП. В конкретния случай жалбоподателят твърди бланкетно, че „има непредвидени разходи този сезон“, като не сочи обстоятелства, които да обосновават извод за предоставяне на безплатна правна помощ и дори не представя декларация за материално и гражданско състояние, за да бъде направен обратния извод. По тези съображения следва да се сподели крайният извод на Административен съд - Пловдив за липса на основание за предоставянето на търсената от В. правна помощ и определението като правилно следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение