Определение № 8665 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба от „Пътинженеринг – М“ АД, гр. Монтана, чрез Т. Петров- изпълнителен директор и „Автомагистрали София“ ЕООД гр. София, чрез Д. Тодорова- управител, като съдружници в „Монтана 2023“ ДЗЗД, със седалище в гр. Монтана против Определение № 6270/23.05.2024г. по адм. дело № 5030/2024г. по описа на Административен съд София-град. Касационните жалбоподатели претендират, че оспорения пред първоинстанционния съд административен акт подлежи на директен съдебен контрол, а не както е приел съда, пред Комисия за защита на конкуренцията. Иска се отмяна на оспореното определение и разглеждане на спора от сезирания с него административен съд. Ответникът –Председател на Агенция „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по частната жалба в предоставения му 3 дневен срок. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София-град е прекратил производството по адм. д. № 5030/2024г., образувано по жалба на „Пътинженеринг – М“ АД и „Автомагистрали София“ ЕООД, като съдружници в „Монтана 2023“ДЗЗД, срещу Решение на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 20.05.2024г., с което на основание чл.99, т.2 от АПК е отменено Решение № D27539622/02.10.2023г. на възложителя за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северозападен район по обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 – ОПУ Видин; Обособена позиция № 2 – ОПУ Враца; Обособена позиция № 3 – ОПУ Монтана; Обособена позиция № 4 – ОПУ Ловеч; Обособена позиция № 5 – ОПУ Плевен“, в частта по Обособена позиция № 3 – ОПУ Монтана и е възобновена работата на комисията на обществена поръчка с предмет „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северозападен район по обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 – ОПУ Видин; Обособена позиция № 2 – ОПУ Враца; Обособена позиция № 3 – ОПУ Монтана; Обособена позиция № 4 – ОПУ Ловеч; Обособена позиция № 5 – ОПУ Плевен“ в частта по Обособена позиция № 3 – ОПУ Монтана, и е изпратил по подведомственост жалбата на Комисията за защита на конкуренцията. За да постанови този резултат Административен съд София град е изложил аргументи относно характера на оспорения пред него административен акт и обжалваемостта му пред КЗК, с оглед специалната разпоредба на чл. 196, ал.3, вр. чл. 196, ал.1, т.1 от ЗОП. Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд в тази насока аргументи. Намира оспореното определение за правилно. Съдът обосновано и в съответствие с относимите материалноправни норми, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е прекратил пред себе си производството и е изпратил спора за разглеждане от Комисията за защита на конкуренцията. Предмет на обжалване пред ревизирания съд е решение на възложителя по обществена поръчка, постановено по реда на чл.99, т.2 АПК, с което се отменя акта за прекратяване на посочената по-горе процедура по ЗОП и се възобновява производството по нея. За характера на оспорения акт следва да се направи извод, с оглед породените от него правните последици, а в конкретния случай последните водят до възобновяване на производството по процесната обществена поръчка. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи за обжалваемост на същия директно по съдебен ред, без да е изчерпан специалния ред за оспорване пред Комисията за защита от конкуренцията, се явяват неоснователни. Така постановеното решение по своето естеството възобновява производството по конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка и безспорно представлява решение по смисъла на чл. 196, ал.1, т.1 от ЗОП на възложителя по конкретната обществена поръчка. Ето защо същото подлежи на обжалване по предвидения в чл. 196, ал.3 от ЗОП специален ред, което изключва възможността за осъществяване на съдебен контрол върху него от административния съд по общите правила, регламентирани в АПК, до който правилен и законосъобразен извод е достигнал Административен съд София град. Предвид изложеното съдът правилно е счел, че спорът не му е подведомствен, при което е прекратил образуваното съдебно производство и на основание и чл. 130, ал. 4 от АПК е изпратил делото по подведомственост на Комисията за защита на конкуренцията. Съдът обосновано е съобразил, че в чл. 196, ал.1 от ЗОП се предвижда специален ред за оспорване на изброените в тази норма актове, както и обстоятелството, че процесният акт има характер на решение по т.1 от чл. 196, ал.1 от ЗОП, подлежащо на проверка от КЗК. Съгласно чл. 130, ал. 4 АПК когато намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Действайки в рамките на посочената хипотеза, Административен съд – София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение