Определение № 3612 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4633/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261306/21.09.2023 г., уточнена с молба вх. № 261346/02.10.2023 г., на Р. Д. Д., с която се иска отмяна на решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на Районен съд – Плевен. С решението, влязло в законна сила, са отхвърлени предявените от Роза Д. Д. срещу УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, гр. Плевен искове, както следва: по чл. 49 ЗЗД - за заплащане на сумата от 1499.99 лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно уволнение, извършено със заповед № 48/11.03.2013 г.; по чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2013 г. до 20.08.2014 г. върху главницата от 1499.99 лв. Молителката се позовава на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че решението, чиято отмяна иска, е основано на неистински документи с неверни данни; сочи, че работодателят й е злоупотребил с неистински писмени доказателства. Конкретно визира доказателствата, приложени на л. 292, л. 326, л. 327, л. 280, л. 268, л. 291, л. 283, л. 163 и др. от гр. д. № 3810/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен. Р. Д. се позовава и на неистинност на показания на свидетели по делото и на изводите на съда. Излага, че не е действала злоумишлено с жалбите и за УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ не са настъпили неблагоприятни последици. Към молбата са приложени писмени доказателства – данни за осигуряване, жалба, писма, заповед, обяснение, заявление и др. От насрещната страна не е постъпил отговор на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая молителката се позовава на наличието на основания по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо и второ ГПК. За да са налице визираните основания за отмяна, е необходимо неистинността на документа и на показанията на свидетел/и да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело), или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В случая в молбата за отмяна не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, нито се представят доказателства в това отношение. Ето защо настоящият съд намира, че от Р. Д. не са наведени надлежни твърдения за наличието на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което обуславя оставяне на подадената молба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,