Определение № 33 от 15.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 113/2010 г.

С разпореждане от 22. 02. 2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 2136/2010 г., на Софийски районен съд, производството е прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК. В съдебния акт е посочено, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като тъжителят и подсъдимият са с посочени адреси в гр. С. и с оглед изявлението на първия, че ще води свидетели в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал писмено становище, че е налице формалното основание на чл. 43, т. 1 НПК и делото следва да се разгледа от друг, равен по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. С.. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и прие за установено следното: Производството пред Районен съд – гр. В. е образувано по тъжба на А. Б. З. против М. Г. А. - Великова от гр. С., за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 и чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК. С разпореждане № 69/03.02.2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 29/2010 г. Районен съд – гр. В., съдията - докладчик е прекратил съдебното производство приемайки, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като визираните в тъжбата деяния са довършени в гр. С. и на основание чл. 36, ал. 1 НПК, е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. В мотивната част на разпореждането си от 22. 02. 2010 г. съдията – докладчик по н.ч.х.д. № 2136/2010 г. по описа на Софийски районен съд е приел, че с оглед местоживеенето на участниците в процеса, процесуалната икономия обуславя промяна подсъдността на делото. Искането за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Тази разпоредба изисква много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото. В конкретният случай, с оглед на посочените разпоредби, единствено подсъдимият е с местоживеене в друг съдебен район и това не би следвало да затрудни развитието на процеса и не налага промяна в подсъдността на делото. Извън задълженията на съда остава призоваването на свидетелите, за които тъжителят е посочил, че ще ги доведе в съдебно заседание, а местоживеенето му е без правно значение за подсъдността. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ наказателно отделение