Определение № 9761 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Велконт“ ЕООД със седалище [населено място], приподписана от адв. Господинова, против определение № 5623 от 08.12.2025г., постановено по адм. дело № 1250/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № ПД – 01 – 575/2/ от 01.10.2025г., издадено от директора на РИОСВ – Пазарджик и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че за него не е налице правен интерес да оспорва писмото на Директора на РИОСВ – Пазарджик, с което е дадено становище, че не е необходимо провеждане на процедура по глава втора на Наредбата за оценка на съвместимостта по инвестиционно предложение „разширение на обект – хотел в УПИ XL – 40 и корекция по чл. 154 ЗУТ в УПИ XLI – 108“, заявено от собственика на поземления имот „Амбър 80“ ООД. Твърди наличието на правен интерес, тъй като с проекта се засяга сервитутна зона на водопровод, който е обслужвал негов обект, като дори навежда съображения, че дори да се приеме, че към момента водопроводът е премахнат, то също не води до отпадане на правния му интерес, тъй като се засягат негови законни права и интереси. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът директорът на РИОСВ – Пазарджик не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното писмо директорът на РИОСВ – Пазарджик е уведомил заявителя дружество „Амбър 80“ ООД, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/ за обект „Разширение на обект „Хотел в УПИ XL – 40, „Хотел, СПА център, търговия и услуги“ и корекция на обекта по чл. 154 ЗУТ в УПИ XLI – 108, „Хотел и СПА център“, м. Деловете по КККР на гр. Велинград. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пазарджик е приел, че жалбоподателят не е обосновал наличието на правен интерес от оспорването, тъй като на първо място е посочил, че от събраните в хода на делото доказателства е установено, че твърденията за засягане на водопровод, собственост на „Велконт“ ЕООД, който захранва хотел „Преслав“ и преминава през ПИ идентификатор № 10450.212.108 не отговарят на истината. Посочил е, не са налични данни за право на собственост или учредени вещни права за дружеството жалбоподател върху водопровода от една страна, а от друга е безспорно установено, че същият, който е съществувал преди, е бил премахнат. За да постанови оспореното определение съдът е приел и че жалбоподателят не обосновава наличието на правен интерес в качеството му на „засегнатата общественост“ по смисъла на § 9, ал. 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса по вземането на решения и достъпа до провасъдие по въпроси на околната среда /Орхуската конвенция/ и § 1, т. 24 и т. 25 ДР на ЗООС и чл. 1, ал. 2, б. „г“ и „д“ от Директива № 2011/92/ЕС. За пълнота е изложил и съображения, че жалбоподателят не е заинтересовано лице от оспорването и по смисъла на чл. 131 ЗУТ или чл. 149 ЗУТ, тъй като оспореното писмо засяга само адресата му „Амбъл 80“ ООД, не засяга нито имот на жалбоподателя, нито съседни имота, като включително жалбоподателят не се легитимира и с права на собственост или ограничени вещни права върху съседен имот. По тези съображения е приел, че жалбата е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. На първо място съответен на събраните доказателства и закона е извода на липса на обоснован правен интерес у жалбоподателя от оспорването на писмото, тъй като не е установено засягане на негов пряк и непосредствен интерес, включително твърдяното засягане на сервитутна зона на водопровод, който обслужва негов обект. От събраните в хода на делото доказателства се установява, че такова засягане няма, тъй като не са представени доказателства за наличие на собственост или други вещни права върху такъв водопровод. Освен това от доказателствата е установено и че водопровода, за който жалбоподателя твърди, че се засяга към момента на издаване на оспореното писмо, както и към момента на подаване на жалбата срещу него, вече не съществува, тъй като е бил премахнат по предвидения за това ред след издадена заповед за премахването му. Съответен на закона е и извода на съда, че в случая жалбоподателят не обосновава качеството си на „засегната общественост“ доколкото се касае за оспорване на акт, който засяга въпроси относим към околната среда. Съгласно чл. 9 § 2 от т.нар. Орхуска конвенция „В рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, (a) които имат достатъчен интерес, или (b) чието право е нарушено, ако административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6 и в случаите, когато е предвидено от националното законодателство и без да се засяга прилагането на разпоредбите на параграф 3 по-долу, други разпоредби на тази конвенция“. Видно от цитираното наличието на интерес у „заинтересованата общественост“ не се презюмира, а е необходимо да бъде обоснован и доказан, включително с установяването на нарушено право, обосновано в нормите на националното право. Конвенцията дава легално понятие за това какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право, като то се определя в съответствие с изискванията именно на националното право, и съобразно целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие в рамките на тази конвенция. В случая предвид характера на производството, в рамките на което е издадено оспореното писмо, а именно съгласувателна процедура по ЗУТ, е обоснован извода на съда, че предвид изискванията на националното право, жалбоподателят не установява и не доказва наличието на достатъчен интерес, както и на засегнато или нарушено негово право, което да обосновава допустимост на оспорването. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236, Върховният административен съд, състав на второ отделение