Определение № 1089 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1788/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. С. против разпореждане от 25.01.2023 г. на Окръжен съд Русе по в.гр.д.№ 779/2021 г., с което е върната касационна жалба вх. Р.. № 2638 от 22.03.2022 г., подадена от Н. С. против решение № 34/07.02.2022 г. по в.гр.д. № 779/2021 г. на Окръжен съд Русе. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Всички изложени в частната жалба доводи се отнасят до правилността на постановеното по делото въззивно решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, предявеният от Н. С. С. срещу ЧСИ И. Х. иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от 6781,68 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително действие. Ответникът по жалбата – ЧСИ И. Х., не е депозирал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане. С ТР № 2 от 23.06.2022 г. по т.д. №2/2018 г., ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщана на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред ВКС. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че разпореждането му от 13.10.2022 г., което е съобразено със задължителни указанията на председателя Четвърто гражданско отделение на ВКС от 07.10.2022 г., с което на жалбоподателя е дадена възможност за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба, не е изпълнено нито в продължения до 22.11.2022 г. срок, нито в срока, даден с разпореждане на въззивния съд от 05.12.2022 г. Съобщението за последното е връчено на жалбоподателя на 11.01.2023 г., но в указания едноседмичен срок нередовностите на касационната жалба не се отстранени, поради което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК въззивният съд е върнал касационната жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. В предоставения с разпореждане от 05.12.2022 г. – надлежно връчено на жалбоподателя на 11.01.2023 г., едноседмичен срок, изтекъл на 18.01.2023 г., указанията за отстраняване нередовността на касационната жалба, не са изпълнени, поради което правилно въззивният съд е приел, че касационната жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С оглед изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение